Костният мозък е пореста субстанция във вътрешността на костите, която съдържа млади „стволови” клетки. Стволовите клетки се диференцират в трите типа клетъчни елементи на кръвта: червените кръвни клетки (еритроцитите), които транспортират кислород до тъканите и изнасят навън въглеродния двуокис; белите кръвни клетки (левкоцитите), които предпазват организма от инфекции; и кръвните плочици (тромбоцитите), които подпомагат съсирването на кръвта.

Понякога е необходимо прилагането на много високи дози химиотерапия или лъчетерапия за да могат да се унищожат раковите клетки. По време на трансплантацията нормалният костен мозък се унищожава заедно с раковите клетки. Трансплантирането (присаждането) на костен мозък или стволови клетки, в последствие води до възстановяване на нормалното кръвотворене.

Поради факта, че по време на транплантация организмът е подложен на голямо напрежение, това не е процедура на избор за всеки пациент. Някои от факторите, които се вземат под внимание са възрастта, хода на болестта, стадия на болестта, отговорът към проведеното лечение и шансовете за успешна трансплантация. Повечето трансплантации към момента се извършват със стволови клетки и по-рядко с костен мозък. В сравнение с костномозъчната трансплантация, трансплантирането на стволови клетки е по-лесно за изпълнение и организма възстановява бързо нормалното кръвотворене.

ИЗТОЧНИК НА КОСТЕН МОЗЪК И СТВОЛОВИ КЛЕТКИ

Ключов момент за успеха на трансплантацията е събирането на стволови клетки. Има два източника на стволови клетки: алогенен (чужд) източник, при който пациентът получава костен мозък или стволови клетки дарени от друг човек, често роднина; и автоложен (собствен) източник, при който пациентът получава собствени, предварително събрани стволови клетки. По-често се извършва автоложна костномозъчна трансплантация, защото тя е свързана с много по-малко рискове в сравнение с алогенната.

АЛОГЕННА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ:

Намирането на подходящ донор е изключително важно, защото организмът ще отхвърли стволовите клетки ако те се различават много от неговите собствени, или пък стволовите клетки могат да реагират спрямо собствените на организма – състояние, което се нарича „реакция на присадката срещу приемателя” (graft versus host disease (GVHD)); Провеждат се няколко кръвни теста, за да се установи дали донорските стволови клетки са подходящи. Едно от предимствата на алогенната трансплантация е, че имунните клетки на донора, които се внасят при трансплантацията, могат да се борят с останалите ракови клетки.

АВТОЛОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ:

При тази процедура пациентът получава своите собствени стволови клетки, които предварително са събрани. Предимството на тази процедура е, че при нея няма опасност организмът да отхвърли костния мозък или стволовите клетки, както и няма опасност от реакция на присадката срещу приемателя.

СЪБИРАНЕТО НА СТВОЛОВИ КЛЕТКИ (HARVESTING)

HARVESTING е процедура, при която се набавят стволови клетки от костния мозък или кръвта, за да се използват за възстановяване на нормалното кръвотворене след високи дози химиотерапия. Клетките, които се използват при автоложните трансплантации, могат да бъдат както от костен мозък, така и от периферна кръв. За събирането на стволови клетки от костен мозък се прави аспириране на костния мозък с помощта на игла от тазовата кост. Процедурата се извършва в стерилни условия, често под обща анестезия за комфорт на пациента. След като бъде аспириран, костният мозък се пречиства и съхранява до времето на трансплантиране. За събирането на достатъчно количество костен мозък понякога са необходими няколко пункции. Тази процедура се използваше често в миналото, но днес се използва рядко.

Въпреки, че най- голямо количество стволови клетки се намират в костния мозък, те също се намират и в периферната кръв, особено след като те са „мобилизирани” (разпространени в периферната кръв) след химиотерапия или след използването на растежни фактори. Днес тази процедура се използва по-често. При нея, чрез процес наречен афереза, от кръвта се извличат стволовите клетки, а останалата кръв се връща обратно в тялото.

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

Костномозъчната или стволовоклетъчната трансплантация протичат в четири стъпки:

ДОБИВАНЕ НА СТВОЛОВИ КЛЕТКИ ИЛИ КОСТЕН МОЗЪК

Добиване на стволови клетки чрез афереза или на костен мозък чрез аспирация от тазова кост.

СЪХРАНЕНИЕ НА СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ ИЛИ КОСТНИЯ МОЗЪК

Чрез специален апарат стволовите клетки се пречистват от раковите (така наречения “purging”), филтрират се нежеланите елементи и готовият за трансплантиране материал се замразява.

ПРОВЕЖДАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕ

Прилагат се високи дози химиотерапия с или без лъчетерапия, за да се унищожат раковите клетки. Провежданото лечение е толкова силно, че унищожава и нормалните клетки и костен мозък. Вида на провежданото лечение зависи от типа и стадия на лимфома, състоянието на пациента, както и от опита на екипа.

ПРЕЛИВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪБРАНИТЕ СТВОЛОВИ КЛЕТКИ ИЛИ КОСТЕН МОЗЪК

След като бъдат влети обратно в организма, стволовите клетки чрез кръвообращението достигат до костния мозък, заселват в него, започват да се делят и дават началото на нови здрави клетки. С времето костният мозък произвежда достатъчно клетки за да се възстанови нормалното кръвотворене. Във периода, в който новите клетки се размножават, пациентът е най-податлив на инфекции.

МИНИ-КОСТНОМОЗЪЧНА ИЛИ МИНИ-СТВОЛОВОКЛЕТЪЧНА (НЕМИЕЛОАБЛАТИВНА) ТРАНСПЛАНТАЦИЯ.

При „мини” вариантите костен мозък и стволови клетки се получават от чужд донор (алогенна трансплантация). Тази процедура е нова и все още се смята за експериментална. При тези процедури не се прилагат високи дози химио или лъчетерапия, а дозови режими, които помагат на организма да приеме новите клетки. При тези процедури се използва предимството на „реакцията на присадката срещу приемателя”, при която трансплантираните клетки, разпознават лимфомните клетки като чужди и ги атакуват, чрез активираните Т лимфоцити. Пациенти с „реакция на присадката срещу приемателя” могат да останат дълго време в ремисия. Поради използваните по-ниски дози се избягва и токсичния ефект на високодозовата химиотерапия. Не трябва да се забравя обаче, че „реакцията на присадката срещу приемателя” може да бъде и сериозен живото-застрашаващ страничен ефект. GVHD е потенциално сериозно усложнение на алогенната трансплантация.