Миелома

Миелома

Множественият миелом (наречен също просто миелом) е заболяване което започва в плазматичните клетки. Те нарастват и след това се делят, за да образуват нови клетки. Новите клетки се образуват, когато организмът има нужда от тях. Когато плазматичните клетки остареят или се увредят, те умират.

Научете повече за заболяването в различните  секции.

Информацията, която ще прочетете не представлява медицински съвети или препоръки и по никакъв начин не замества консултацията и предписанията на лекуващия лекар.

Плазмени клетки

Кръвта е съставена от много видове клетки, наречени кръвни клетки. Трите основни вида кръвни клетки са тромбоцити, червени кръвни клетки и бели кръвни клетки. Всеки вид кръвна клетка има някакво предназначение в организма. Тромбоцитите помагат за контролиране на кървенето. Червените кръвни клетки пренасят кислород в организма. Белите кръвни клетки помагат за борбата с микроорганизмите и инфекциите в организма. Те са част от системата на организма за борба със заболяванията, наречена имунна система.

Повечето кръвни клетки се образуват в костния мозък. Костният мозък е мека, гъбеста тъкан, която се намира в центъра на повечето кости.

Кръвните клетки се образуват от специални, незрели клетки, наречени костномозъчни стволови клетки. Стволовите клетки може да се превърнат във всички видове зрели кръвни клетки.

Много видове бели кръвни клетки произлизат от костномозъчните стволови клетки.
Видовете бели кръвни клетки включват гранулоцити, B клетки и T клетки. Различните видове бели кръвни клетки се борят с микроорганизмите по различни начини. Когато микробите навлязат в организма, B клетките се превръщат в плазматични клетки. При здрав човек са по-малко от 5 на 100 клетки в костния мозък са плазмени клетки.

Плазматичните клетки изработват антитела (наречени също имуноглобулини). Антителата са протеини, които помагат на организма да открие и да унищожи микробите. Всеки вид плазматична клетка произвежда само един вид антитяло. Този вид произведено антитяло е предназначен да атакува специфичния микроб, който предизвиква инфекция или болест. Има пет вида антитела или имуноглобулини (lgG, IgA, IgM, IgE и IgD). Всеки вид има различна роля.

 

Кръвни клетки в костния мозък

Костният мозък е мека, гъбеста тъкан в центъра на повечето кости. Костномозъчните стволови клетки в костния мозък произвеждат всички видове кръвни клетки.

Костномозъчните стволови клетки произвеждат всички видове кръвни клетки

Костномозъчните стволови клетки са незрели клетки, от които произлизат всички видове кръвни клетки. B-клетките са бели кръвни клетки, които се превръщат в плазматични клетки.

Множественият миелом (наречен също просто миелом) е заболяване което започва в плазматичните клетки. Те нарастват и след това се делят, за да образуват нови клетки. Новите клетки се образуват, когато организмът има нужда от тях. Когато плазматичните клетки остареят или се увредят, те умират.

Гените са указанията в клетките за образуването на нови клетки и контролиране на поведението на клетките. Промените в гените превръщат плазматичните клетки в миеломни ракови клетки. Всяка необичайна промяна в гена се нарича генна мутация или дефект.

За разлика от здравите плазматични клетки, миеломните ракови клетки образуват все повече и повече нови клетки, които не са необходими и не умират бързо, здравите плазматични клетки. Миеломните клетки продължават да създават милиони свои копия. В резултат на това, се образува група миеломни клетки с една и съща генна мутация, често наричани клон от клетки. Миеломните клетки може да се разпространят в целия костен мозък или да образуват маси, нарастващи в едно или повече места извън костния мозък. Докато нарастват, тези маси могат да разрушат костите около тях.

  • Маса от миеломни клетки се нарича плазмоцитом.
  • Когато има само една маса от миеломни клетки, тя се нарича солитаренплазмоцитом.
  • Когато миеломните клетки се разрастват и се разпространяват в костния мозък, се наричат множествен миелом.

Миеломните клетки могат да изместят здравите кръвни клетки в костния мозък, да разрушат костната тъкан и да се разпространят в целия организъм. Не е напълно ясно защо нормалната плазматична клетка се променя в миеломна ракова клетка.

M-протеини

Също като плазматичните клетки, миеломните клетки произвеждат антитела. Но всички антитела, произведени от миеломните клетки, са копия на един специфичен вид антитяло. Тъй като са произведени от един клон миеломни клетки, те се наричат моноклонални протеини или M-протеини. Миеломните клетки произвеждат M-протеини безконтролно, а не в отговор на специфични микроби в организма. M-протеините не помагат в борбата с инфекциите.

При повечето пациенти миеломните клетки произвеждат много големи количества M-протеини. Рядко миеломните клетки произвеждат малко или изобщо не произвеждат М-протеин. Това се нарича олигосекретиращ или несекретиращ миелом.

Нормалните антитела са изградени от две тежки протеинови вериги и две леки протеинови вериги. Тежките вериги са пет вида – A, D, G, E или M. Леките вериги са два вида – капа или ламбда. Формата на тежката верига определя вида на антитялото.

Също като нормалните антитела, М-протеините обикновено са изградени от две тежки вериги и две леки вериги. При образуването на на цял М-протеин обаче миеломните клетки са склонни да произвеждат повече леки вериги от необходимото. Това води до излишък от леки вериги, които не са прикрепени към тежка верига. Те са наречени свободни леки вериги. В урината на някои хора с миелом се намират високи нива на свободни леки вериги.

Леките вериги от M-протеини, които се откриват в урината, се наричат също протеини на Bence Jones. При около 15 на 100 души с миелом миеломните клетки произвеждат само леки вериги, като липсват цели М-протеини. Лекарите наричат това лековерижен миелом или миелом на Bence Jones.

При здравите хора има много нормални кръвни клетки и нормално количество на всичките пет вида антитела. При човек с миелом се произвеждат по-малко здрави кръвни клетки, когато костният мозък е пълен с миеломни клетки. Аналогично, броят на нормалните антитела се превъзхожда от един вид патологично антитяло (M-протеин), произведено от миеломните клетки. В резултат на това ще се появят симптоми на миелом.

Когато миеломът предизвиква симптоми или засяга органи, той се нарича активен (симптоматичен) миелом. Симптоматичният миелом трябва да се лекува. Дори да няма симптоми или увреждане на органи в организма, при наличие на някои резултати от лабораторните изследвания, които показват, че скоро миеломът ще предизвика симптоми, също се налага лечение. Такива резултати от лабораторни изследвания включват количеството на плазматични клетки в костния мозък, количеството на патологични леки вериги и броя на безболезнени костни лезии.

Когато миеломът не предизвиква симптоми и няма резултати от лабораторните изследвания, които налагат лечение, той се нарича тлеещ (безсимптомен) миелом. Пациентите може да имат също малки количества M-протеин и по-малък брой патологични плазматични клетки в костния мозък без наличието на някакви симптоми – състояние, наречено MGUS (моноклонална гамопатия с неопределено значение). Някои от най-честите симптоми на активен миелом са описани по-долу.

Умора и усещане за слабост

Умората е силна, въпреки че спите и почивате достатъчно. Умората и усещането за слабост са симптоми на анемия. Анемията е състояние, при което количеството на хемоглобин в червените кръвни клетки е ниско. Анемията може да се предизвика от твърде много миеломни клетки, изместващи растящите червени кръвни клетки в костния мозък.

Насиняване или лесно кървене

Тромбоцитите са кръвни клетки, които помагат за зарастване на раните и спиране на кървенето. Те правят това, като образуват кръвни съсиреци. Насиняването или лесното кървене е симптом на нисък брой тромбоцити. Твърде многото миеломни клетки в костния мозък може да изместят клетките, които произвеждат тромбоцити.

Чести инфекции и повишена температура

Повишената температура е признак, че организмът се опитва да се пребори с инфекция. Честото повишаване на температурата и честите инфекции са симптоми на наличие на твърде малко бели кръвни клетки, но това може да се дължи също и на ниските нива на нормалните антитела. Ниският брой бели кръвни клетки може да бъде резултат от твърде многото миеломни клетки в костния мозък.

Увреждане на костите и болка

Миеломните клетки може да предизвикат увреждане на костите, когато броят им надхвърля броя на нормалните клетки в костния мозък. Те освобождават също и химически вещества, които започват да разграждат костите. Участъците с костно увреждане се наричат костни лезии и може да бъдат много болезнени. Костните лезии също отслабват костите, така че те може да се счупят (фрактура) лесно.

Бъбречни проблеми

Бъбреците са чифт органи, които филтрират кръвта, за да отстранят отпадните материали, които се изхвърлят от организма с урината. Повишеното или намаленото отделяне на урина е симптом на бъбречно увреждане. Високите нива на M-протеините, произвеждани от миеломните клетки, може да предизвикат бъбречно увреждане.

Миеломът може да увреди костите, като това костно увреждане води до отделяне на калций в кръвта. Калцият е минерал, необходим за здравите кости.

Общи здравни изследвания

 

Медицинска история

Медицинската история включва всички здравни събития през живота Ви и всички лекарства, които сте вземали. Ще бъдете разпитани за болестите, уврежданията, здравословните проблеми, които сте имали. Някои здравословни проблеми се срещат в семейството. Така че Вашият лекар може да попита също и за здравето на Вашите кръвни роднини.

Миеломът може да предизвика симптоми. Важно е Вашият лекар да знае дали сте ги получили. Симптомите може да се дължат на недостиг на здрави кръвни клетки. Или те може да се дължат на събирането на миеломни клетки в някои части на тялото или на увреждането на костите. Но някои пациенти може да имат по-малко или въобще да нямат симптоми.

Кръвни изследвания

Лекарите изследват кръвта, за да търсят признаци на миелом в кръвта. Кръвните изследвания се извършват заедно с други начални изследвания, които да потвърдят (диагностицират) миелома. Кръвта се състои от червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити. Тя съдържа също много протеини и други химически вещества. Различни видове кръвни изследвания се използват за търсене и измерване на различни вещества в кръвта. Тези изследвания помагат на лекарите да разберат повече за миелома и Вашето здраве.

Някои кръвни изследвания се използват за оценка разпространението на миелома в организма. Това се нарича туморен товар. Други изследвания се използват за проверка на състоянието на костите, бъбреците и другите органи. Кръвните изследвания може да понякога да се повторят, за да се провери как действа лечението на рака и да се провери за нежелани реакции.

ПКК с диференциално броене

ПКК (пълна кръвна картина) е изследване, което измерва броя на кръвните клетки в кръвна проба. Тя включва броя на белите кръвни клетки, на червените кръвни клетки и на тромбоцитите. ПКК трябва да включва диференциално броене. С диференциалното броене се измерват различните видове бели кръвни клетки в пробата. Тъй като миеломните клетки преобладават в костния мозък, твърде малко здрави кръвни клетки се произвеждат.

При множествен миелом

Начални изследвания, необходими при повечето пациенти

Изследвания, които може да бъдат полезни при някои пациенти

Медицинска история и физикален преглед

Тъканна биопсия при солитарен плазмоцитом

ПКК с диференциално броене

Пролиферация на плазмените клетки 

Изследване на натривка от периферна кръв

ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) на цялото тяло или на скелета

Биохимични изследвания на кръв: BUN (уреен азот в кръвта или урея), креатинин, креатининов клирънс, електролити, калций, албумин

Сканиране на цяло тяло с ПЕТ/ КТ (Позитронно-емисионна томография/компютърна томография) с FDG (флуородезоксиглюкоза)

Пикочна киселина

Серумен вискозитет

ЛДХ (лактат дехидрогеназа)

Типизиране на HLA (човешки левкоцитен антиген)

Бета-2 микроглобулин

Ехокардиограма

Серумен тест за FLC (свободни леки вериги)

Оценка за лековерижна амилоидоза

Количествено определяне на имуноглобулините в серума

 

SPEP (електрофореза на серумните протеини)

 

SIFE (електрофореза с имунофиксация в серума)

 

24-часова урина за общ протеин

 

UPEP (електрофореза на протеините в урината)

 

UIFE (електрофореза с имунофиксация в урината)

 

Изследване на костите или сканиране на цяло тяло с нискодозова КТ (компютърна томография)

 

Биопсия и аспирация на костен мозък

 

Имунохистохимия на костен мозък и/или поточна и/или флоуцитометрия на костен мозък

 

Цитогенетично изследване на костния мозък 

 

FISH (флуоресцентна in situ хибридизация) на плазматични клетки

 

Ако имате отклонения в резултатите от изследването на ПКК, патолог, хематолог или лекар по клинична лаборатория може да погледне също и кръвната проба на предметно стъкло под микроскоп (натривка от периферна кръв).

Патологът е специалист по изследване на клетките за заболявания. Той или тя може да разгледат кръвните клетки по-подробно за диагностициране на множествен миелом. Те може да видят миеломни клетки в кръвта.

Биохимични изследвания на кръвта

С биохимичните изследвания на кръвта се измерват нивата на различни химични вещества в кръвта. Химичните вещества в кръвта идват от черния дроб и други органи и тъкани.

Отклоненията в нивата на някои химични вещества в кръвта може да бъдат признак, че някой орган не работи добре. Тези патологични нива може да са предизвикани също и от рак или други здравословни проблеми. Основните вещества, които ще се оценяват от Вашите лекари с биохимични изследвания, са описани по-долу.

Креатинин

Креатининът е отпаден продукт от мускулите, който се филтрира от кръвта в урината от бъбреците. Той се измерва с биохимично изследване на кръвта. Високите нива на креатинин в кръвта може да бъдат признак на бъбречно увреждане.

Препоръчва се Вашият лекар да изчисли или да измери креатининовия клирънс. Изследването на креатининовия клирънс включва вземане на проба от 24-часова урина и сравняването ѝ с нивото на креатинина в кръвта. Това изследване е необходимо, за да се види как работят бъбреците.

Електролити

Електролитите са минерали в кръвта, които са необходими на органите, за да работят добре. Те се измерват с биохимично изследване на кръвта.

Високите нива на електролитите като натрий, калий и калций може да бъдат признак на бъбречно увреждане.

Калций

Калцият е минерал, който се намира в много телесни тъкани, но предимно в костите. Той се измерва с биохимично изследване на кръвта. Високите нива на калций в кръвта може да бъдат признак на миелом, разрушаващ костите. Твърде много калций в кръвта може да увреди бъбреците.

Албумин

Албуминът е основният протеин в кръвната плазма и се измерва с биохимично изследване на кръвта. Ниските нива на този протеин може да бъдат признак на напреднал миелом.

ЛДХ

ЛДХ е протеин, произвеждан от много видове клетки, включително миеломни клетки. Той се измерва с биохимично изследване на кръвта. Високите нива на ЛДХ може да бъдат признак на напреднал миелом.

Бета-2 микроглобулин

Бета-2 микроглобулинът е протеин, произвеждан от много видове клетки, включително миеломни клетки. Той се измерва с биохимично изследване на кръвта. Високите нива на този протеин може да бъдат признак на напреднал миелом.

Пикочна киселина

Пикочната киселина е едно от химическите вещества, които се освобождават от умиращите ракови клетки. Много високите нива на пикочна киселина и други химически вещества в кръвта може да бъде много опасно. Това може да причини сериозно увреждане на органи като бъбреците.

Количествено определяне на имуноглобулините в серума

С това изследване се измерва количеството на всеки вид антитяло в кръвта. То ще покаже, ако нивото на всеки вид антитяло е  прекалено високо или ниско.Това са тези антитела (имуноглобулини), които са споменати на страница 10, наречени A, G, M, D, и E. Обикновено, се изследват имуноглобулините G, A и M, тъй като другите видове са редки при миелом.

Тест за свободни леки вериги в серума

С това изследване се измерва количеството на свободните леки вериги в кръвта. Това изследване е полезно дори когато не е възможно да се измери количеството на M-протеините в кръвта или урината с помощта на електрофореза.

SPEP

SPEP е изследване, което измерва количеството на M-протеините в кръвта. Високите нива може да бъдат признак на напреднал миелом.

SIFE

SIFE е изследване, с което се установява вида на M-протеините в кръвта. С него се открива вида на M-протеините, като се установява какви форми на тежки и леки вериги те имат.

Серумен вискозитет

Серумният вискозитет е кръвно изследване, с което се измерва гъстотата на кръвта. Голямото количество на M-протеини в кръвта може да направи кръвта много гъста – състояние, наречено хипервискозитет. Това може да доведе до неврологични симптоми, главоболие, проблеми със зрението, кървене и увреждане на бъбреците и други органи.

Типизиране на HLA 

HLA са специални протеини, които се намират на повърхността на повечето клетки в организма. Уникалният набор от HLA протеини върху клетките на всеки човек се нарича тип HLА или тип тъкан. Всички клетки на един човек имат един и същи тип HLА. Това помага на организма да разпознае собствените от чуждите клетки. Това повлиява също начина, по който организмът реагира на чуждите вещества.

Типизирането на HLA е кръвно изследване, с което се открива типа на HLA на човека. Това изследване се използва за намиране на правилния донор за алогенна трансплантация на стволови клетки – лечение, което може да се има предвид при някои пациенти с миелом. (Вижте Част 3 на страница 24 за подробности относно това лечение).

За да подейства това лечение, Вашият тип HLA и типът HLA на донора трябва да съвпаднат почти напълно.

Изследвания на урината

Освен кръвта, лекарите изследват и урината, за да търсят признаци на заболяването. Изследванията на урината може да се използват за диагностициране на миелом, за оценка на работата на бъбреците и за проверка на резултатите от леченията на рака. Изследванията на урината се използват също и за оценка на туморния товар – разпространението на миелом в организма. Изследванията на урината, които се използват при миелом, са описани по-долу.

Общ протеин

С изследването на общия протеин се измерва общото количество и вида на протеина в урината. При това изследване се събира урина за период от 24 часа. Това изследване може да покаже количеството в урината на леките вериги, наречени също протеин на Bence Jones. Изследването на 24-часова урина за леки вериги помага за измерване на туморния товар при пациенти с миеломни клетки, които произвеждат главно или единствено леки вериги.

UPEP

UPEP е изследване, при което се измерва количеството на M-протеините в урината. При това изследване се събира 24-часова урина и след това се изпраща в лаборатория за изследване. Това изследване се използва за оценка на туморния товар. То се назначава заедно с другите начални изследвания при първото установяване на миелома. То може да се повтаря и за проверка на действието на лечението.

UIFE

UIFE е изследване, с което се установява вида на M-протеините в урината. Това изследване се използва за оценка на туморния товар. То се назначава заедно с другите начални изследвания при първото установяване на миелома. То може да се повтаря и за проверка на действието на лечението.

Съществува повече от един вид терапия при миелом.
Информацията, която ще прочетете не представлява медицински съвети или препоръки и по никакъв начин не замества консултацията и предписанията на лекуващия лекар.

Лъчетерапия

Лъчетерапията е вид локална терапия. Локалната терапия третира раковите клетки само в една малка, специфична област на организма. При миелом лъчетерапията се използва обикновено за лечение на област на костно увреждане, която е болезнена, или на плазмоцитом, който причинява болка. Лъчетерапията може да се използва като единствено лечение при солитарни плазмоцитоми. Солитарният плазмоцитом представлява единична маса от миеломни клетки.

При лъчетерапията се използват високо енергийни рентгенови лъчи за лечение на рака. Лъчите увреждат гените в клетките. Това или убива раковите клетки, или спира образуването на нови ракови клетки. EBRT (лъчетерапия с външен лъч) е най-честият вид лъчетерапия, използвана за лечение на солитарни плазмоцитоми. При EBRT апарат извън тялото излъчва радиация към мястото на рака.

 

Нежелани реакции при лъчетерапия

Нежеланата реакция представлява нездравословно или неприятно физическо или емоционално състояние, предизвикано от лечението. Нежеланите реакции при лъчетерапия може да не настъпят при първите няколко посещения. С времето може да получите гадене, диария и умора. Може да загубите апетит и може да дори отслабнете на тегло по време на лечението. Други чести нежелани реакции са промени по кожата и косопад в лекувания участък.

Операция

При операцията се отстранява или възстановява част от тялото. Това е вид локална терапия. Операцията може да се използва за отстраняване на солитарен плазмоцитом, локализиран извън костите, ако той причинява симптоми и не може да се лекува само с облъчване. Преди или след операцията може да се приложи лъчетерапия. Операцията може да се използва също и за фиксиране на фрактури на костите, предизвикани от миелом.

Нежелани реакции при операция

След операцията може да изпитвате слабост, умора и болка. Други чести нежелани реакции са оток, хирургически белези и, по-рядко, инфекции.

Поредност на леченията

Повечето хора с миелом ще получат повече от един вид лечение. Кога и защо се прилагат леченията може да бъде трудно за разбиране. В част 4 се дават пълни подробности. Тука се обясняват термините, които описват поредността на леченията.

Първоначално лечение

Първото приложено лечение в опита да се освободи организма от рака. Нарича се също и индукционно лечение.

Поддържащо лечение

Лечение, прилагано за поддържане на потискането на раковите клетки след успешни предходни лечения.

Допълнително лечение

Лечение, прилагано след предходни лечения, които не са успели да унищожат целия рак или да предотвратят рецидив. Нарича се също и спасително лечение.

Лекарствено лечение на множествен миелом

* Моля, плъзнете таблицата наляво-надясно или променете ориентацията на Вашето мобилно устройство

Генерично име

Търговско име (както се продава)

Вид лечение

Бендамустин

Bendeka™, Бендамустин ®

Химиотерапия

Бортезомиб

Velcade®

Bortega

Прицелна терапия (протеазен инхибитор)

Карфилзомиб

Kyprolis®

Прицелна терапия (протеазен инхибитор)

Цисплатин

Химиотерапия

Циклофосфамид

Химиотерапия

Даратумумаб

Darzalex®

Моноклонално антитяло

Дексаметазон

Стероид

Доксорубицин хидрохлорид

Химиотерапия

Доксорубицин хидрохлорид липозоми

DOXIL®

Химиотерапия

Елотузумаб

Empliciti™

Моноклонално антитяло

Етопозид

Etopophos®

Химиотерапия

Иксазомиб

Ninlaro®

Прицелна терапия (протеазен инхибитор)

Леналидомид

Revlimid®

Имуномодулатор

Мелфалан

Alkeran®

Химиотерапия

Панобиностат

Farydak®

Прицелна терапия (инхибитор на HDAC [хистон дезацетилаза])

Помалидомид

Pomalyst®

Имуномодулатор

Талидомид

Thalomid®

Имуномодулатор

* Моля, плъзнете таблицата наляво-надясно или променете ориентацията на Вашето мобилно устройство

ВАЖНО! Информацията за лекарственото лечение е адаптирана по NCCN Patient Guideline “MultipleMyeloma” v.2019.
Някои от терапиите може да не са налични в България.

 

Прицелна терапия

Прицелната терапия е лечение с лекарства, които се прицелват в специфични или уникални особености на раковите клетки. Тъй като тези лекарства се прицелват специфично в раковите клетки, вероятността да увредят здравите клетки в организма може да бъде по-малка.

Лекарствата за прицелна терапия лекуват миелома по различни начини. Някои блокират растежа на нови кръвоносни съдове, които захранват миеломните клетки в костния мозък. Те са наречени инхибитори на ангиогенезата. Други блокират действието на групи протеини (протеазоми), които позволяват преживяването на миеломните клетки. Тези лекарства са наречени протеазомни инхибитори. Друг вид блокира действието на ензимите хистон дезацетилаза и може да предизвикат клетъчна смърт. Те са наречени инхибитори на HDAC.

Моноклоналните антитела са друг вид прицелна терапия. Тези лекарства са изкуствено създадени антитела, които се прикрепват към протеините върху раковите клетки. Имуномодулаторът е вид лекарство за прицелна терапия, което помага на имунната система да намери и да атакува раковите клетки.

Нежелани реакции при прицелна терапия

Нежеланата реакция представлява незднавословно или неприятно физическо или емоционално състояние, предизвикано от лечението. Всяка терапия при миелом може да причини нежелани реакции. Реакциите към лечението се различават между хората. Някои хора имат много нежелани реакции. Други имат малко. Някои нежелани реакции може да бъдат много сериозни, докато други може да бъдат неприятни, но не и сериозни. Повечето нежелани реакции възникват скоро след началото на лечението и преминават след края му. Но други нежелани реакции са дългосрочни и може да се появят след години.

Не всички нежелани реакции на лекарствата за прицелна терапия са изброени тук. Непременно попитайте лекуващия Ви екип за пълния списък на честите и редките нежелани реакции. Ако някоя нежелана реакция Ви притеснява, кажете на лекуващия Ви екип. Може да има начини да Ви се помогне да се почувствате по-добре. Има също начини за предотвратяване на някои нежелани реакции.

Химиотерапия

Химиотерапията представлява употреба на лекарства за унищожаване на раковите клетки. Много хора наричат това лечение „химия“. Химиотерапевтичните лекарства убиват бързо растящите клетки в целия организъм, включително раковите клетки и и здравите клетки. Някои химиотерапевтични лекарства може да предизвикат също и увреждане на костния мозък.

Различните видове химиотерапевтични лекарства унищожават раковите клетки по различни начини или спират образуването на нови. Поради това, често се използва повече от едно лекарство. Когато се използва само едно лекарство, това се нарича лечение с едно средство. Комбинирана схема на лечение се нарича употребата на две или повече противоракови лекарства.

Химиотерапията се прилага на цикли с дни на лечение, последвани от дни на почивка. Това дава възможност на организма да се възстанови преди следващия цикъл. Циклите са с различна продължителност в зависимост от лекарствата, които се използват. Често продължителността на циклите е 14, 21 или 28 дни. Броят на дните на лечение в цикъла и общият брой приложени цикли също варира според използваната схема на лечение.

Нежелани реакции при химиотерапия

Както при прицелната терапия, нежеланите реакции при химиотерапията зависят от много фактори. Те включват лекарството, дозата и човека. Обикновено, нежеланите реакции се предизвикват от смъртта на бързо растящите клетки в червата, устата и кръвта. Чести нежелани реакции при химиотерапията са гадене, повръщане, диария, рани в устата, липса на усещане за глад, косопад и нисък брой кръвни клетки. Усещането за много силна умора (изтощение) или слабост също е често.

Стероиди

Стероидите са вид лекарства, използвани за облекчение на оток и възпаление, но някои стероиди имат противоракови ефекти. Те често се използват за лечение на миелом поради техните противоракови ефекти. Стероидите може да се използват самостоятелно за лечение на миелом или с химиотерапия, прицелна терапия или и с двете.

Нежелани реакции на стероидите

Повечето нежелани реакции на стероидите отзвучават след спирането на лекарствата. Някои чести нежелани реакции са усещане за глад, нарушение на съня, бавно заздравяване на раните, стомашно разстройство и подуване в глезените, стъпалата и дланите. Стероидите правят също някои хора раздразнителни и опаки. Промените на настроението може да възникват от ден на ден. При продължителна употреба стероидите може да доведат до отслабване на костите, изтъняване на кожата, наддаване на тегло и повишен риск от инфекции.

Костномозъчните стволови клетки са клетки, които се превръщат във всички видове зрели кръвни клетки. Стволовите клетки и зрелите кръвни клетки се образуват в костния мозък. Ракът или неговото лечение може да увредят или да разрушат клетките в костния мозък. Трансплантацията на стволови клетки е лечение, при което увредените или разрушени клетки в костния мозък се заместват със здрави стволови клетки.

Целта на трансплантацията на стволови клетки е да се излекува рака чрез прилагане на мощна химиотерапия и след това да се заместят стволовите клетки, което дава възможност за възстановяване на костния мозък. Това се извършва чрез потискане на костния мозък и рака с химиотерапия и след това трансплантиране на здрави стволови клетки. Те ще растат  и образуват нов костен мозък и нови кръвни клетки.

Има два основни вида трансплантация на стволови клетки. При автоложна трансплантация на стволови клетки се използват Вашите собствени собствени стволови клетки за възстановяване на костния мозък след високодозова химиотерапия. При алогенна трансплантация на стволови клетки се използват стволови клетки на друг човек (донор). Вижте страница 32 за повече подробности за видовете трансплантация на стволови клетки. Стъпките на лечение с трансплантация на стволови клетки са описани по-долу.

Набиране на стволови клетки

Първата стъпка на трансплантацията на стволови клетки е набирането на стволови клетки или добив. Стволовите клетки се намират в костния мозък и в кръвта. При лечение на миелом стволовите клетки обикновено се вземат от кръвта.

В случай че са необходими като възможност за бъдещо лечение, Вашият лекар вероятно ще събере достатъчно стволови клетки за две процедури на трансплантация.

Ако стволовите клетки се събират от кръв, ще се използва процес, наречен афереза. Първо ще Ви се даде лекарство за увеличаване на броя на стволови клетки в кръвта. След това, известно количество кръв ще се вземе през голяма вена (най-вероятно на ръката). Тя ще премине през тръбичка в апарат, който отделя стволовите клетки. Останалата кръв ще се върне през тръбичка в другата ръка.

Аферезата обикновено продължава 4 до 6 часа и не изисква анестезия.  Може да са необходими няколко сесии за получаване на достатъчно стволови клетки.Тази процедура може да предизвика световъртеж, студени тръпки, изтръпване около устните и спазми на дланите.

Ако стволовите клетки се набират от костен мозък, се използва аспирация на костен мозък. При тази процедура ще Ви се приложи обща анестезия. След това, ще се вкара игла през кожата в тазовите кости, за да се изтегли костния мозък. Иглата трябва да се вкара много пъти в едно или повече места, за да се събере достатъчно костен мозък. След това костният мозък ще се обработи, за да се съберат стволовите клетки.
Вземането на костен мозък продължава около 1 до 2 часа. Може да останете в болницата през нощта за наблюдение. Аспирацията вероятно ще причини известна болка и чувствителност за няколко дни. Анестезията може да предизвика гадене, главоболие и умора. Стволовите клетки много рядко се вземат от костния мозък при пациенти с миелом. Най-често те се вземат от кръвта, както е описано по-горе.

След афереза или аспирация събраните кръвни стволови клетки ще се смесят с консервант. След това, те ще се замразят и ще се съхраняват, за да се поддържат живи до трансплантацията. Този процес се нарича криоконсервация.

Високодозова химиотерапия

Преди трансплантацията ще получите високодозова химиотерапия. Това се нарича кондициониращо лечение, тъй като то подготвя (кондиционира) организма за получаване на стволовите клетки, които са събрани преди това.

Химиотерапията се прилага, за да разруши всички останали миеломни клетки в костния Ви мозък. Но тя разрушава също и здравите клетки в костния мозък. Това силно отстлабва имунната система, така че организмът не убива трансплантираните стволови клетки, когато клетките идват от донор.

Не всеки обаче може да понесе високодозовата химиотерапия преди трансплантацията. Ако се обмисля трансплантация на стволови клетки, Вашият лекар ще назначи много изследвания на сърцето, белите дробове, бъбреците и общото здравословно състояние, преди да реши дали можете да понесете този вид лечение.

Трансплантиране на стволовите клетки

След химиотерапията стволовите клетки ще се върнат в организма с трансфузия. Трансфузията е бавно инжектиране на кръвни продукти в голяма вена. Този процес може да отнеме няколко часа.

Трансплантираните стволови клетки ще навлязат в костния мозък и ще се поселят там. Те ще образуват нови, здрави кръвни клетки. Това се нарича енграфтмънт. За това обикновено са необходими около 2 до 4 седмици.

Дотогава Вие ще имате малка или никаква имунна защита. Това Ви излага на висок риск от инфекция и кървене. Може да се наложи да останете за известно време в болницата в много чиста стая. Може да са необходими няколко седмици или месеца за пълното възстановяване на кръвните клетки, така че имунната Ви система да се върне към нормата.

Нежелани реакции при трансплантация на стволови клетки

Нежеланата реакция представлява нездравословно или неприятно физическо или емоционално състояние, предизвикано от лечението.

След химиотерапията кръвните показатели може да бъдат много ниски, което води до повишен риск от инфекции и кървене. Високодозовата химиотерапия може да доведе до гадене, повръщане, диария и рани в устата. Вие вероятно ще се чувствате уморени и слаби малко след трансплантацията, докато чакате новите стволови клетки да се образуват в костния мозък. Тази слабост и неприятното усещане може да продължат още няколко седмици, след като се върнете у дома.

Автоложна трансплантация на стволови клетки

При тази трансплантация се използват Вашите собствени тволови клетки, които са взети след първоначалното лечение или след високодозова терапия. Намерението е да се използват високи дози химиотерапия, за да се унищожат миеломните клетки, и след това да се помогне за възстановяване на костния мозък, като стволовите клетки се върнат обратно в кръвта. Оттам те ще отидат в костния Ви мозък и ще се разрастнат. Автоложната трансплантация на стволови клетки е най-честият вид трансплантация, използвана при активен (симптоматичен) миелом. Но тя не се счита за излекуване, защото миеломът може да рецидивира дори след продължителни периоди на контрол на заболяването.

Тандемна трансплантация на стволови клетки

При тандемната трансплантация се прилага планирана втора серия високодозова химиотерапия и втора трансплантация на стволови клетки след първата автоложна трансплантация. Втората трансплантация може да бъде автоложна или алогенна. Тя обикновено се извършва в рамките на 6 месеца след първата трансплантация.

Алогенна трансплантация на стволови клетки

При този вид трансплантация се използват стволови клетки от друг човек, наречен донор. Преди трансплантацията е необходимо типизиране на HLA, за да се провери дали има добра съвместимост между Вас и донора. Вижте страница 18 за повече подробности относно типизирането на HLA.

При тази трансплантация може да има най-висок шанс за излекуване на миелома, макар че вероятността е ниска. Излекуване е възможно, защото здравите стволови клетки на донора създават нова имунна система на организма. Друга полза от тази трансплантация е GVT (присадка-спрямо-тумор) ефекта. GVT ефектът представлява атака на миеломните клетки от трансплантираните донорски стволови клетки.

Алогенната трансплантация на стволови клетки не се използва много често поради три причини. Първо, трудно е да се намери съответстващ донор. Второ, нежеланите реакции са сериозни и може да се стигне до смърт. Трето, рискът от рецидив на миелома е пак висок.

Инфузия на донорски лимфоцити

Инфузията на донорски лимфоцити е процедура, при която пациентът получава лимфоцити от същия човек, който е дарил стволовите клетки за първоначалната алогенна трансплантация. Лимфоцитите са вид бели кръвни клетки, които помагат на организма да се бори с инфекциите. Целта на инфузията на донорски лимфоцити е да се стимулира GVT ефекта. Това лечение може да се използва при рецидив на миелома след първата алогенна трансплантация на стволови клетки.

Мини трансплантация

Това е вид алогенна трансплантация. Тя се нарича „мини“ трансплантация, защото преди трансплантацията се прилагат по-ниски дози химиотерапия, лъчетерапия или и двете. Целта на мини трансплантацията е пак да се получи GVT ефект, но с по-леки нежелани реакции.

Информацията е адаптирана от NCCN Patient guideline “Multiple Myeloma” v.2019.

Текстът е прегледан от д-р Доротея Тодориева, хематолог в УМБАЛ „д-р Георги Странски“, гр. Плевен