РЕЧНИК

АБСОЛЮТЕН НЕУТРОФИЛЕН БРОЙ (ANC): броя на зрелите неутрофили (тип бели кръвни клетки) в периферната кръв, които се борят с инфекциите. При нисък неутрофилен брой нараства риска от развитие на инфекции.

ЛИМФОЦИТИ: подвид бели кръвни клетки. Лимфоцитите заедно със лимфата са част от имунната система на организма и се борят с инфекциите.

АЛОГЕННА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ: процедура, при която пациента получава костен мозък или стволови клетки от друг човек.

АГРЕСИВЕН ЛИМФОМ: лимфом, който се развива бързо. Тези типове лимфоми изискват започване на лечение веднага, но и шансовете за излекуване са добри.

ЛИМФОМ: злокачествено заболяване, което започва от лимфните възли, органи или структури на лимфната система. Делят се на две групи- Ходжкинови и Неходжкинови лимфоми;

АЛОПЕЦИЯ: загуба на коса. Алопецията е временно състояние свързано с химиотерапията.

МАЛИГНЕН: злокачествен; раков

АНЕМИЯ: намаление на червените кръвни клетки предизвикващо слабост и умора.

ОНКОЛОГ: лекар специалист по злокачествените заболявания и употребата на химиотерапия при лечението им.

АНГИОГЕНЕЗА: процес на образуване на нови кръвоносни съдове.

АНТИТЯЛО: белтък произведен от В лимфоцитите при срещата си с даден антиген на токсин, бактерия или ракова клетка, който ги унищожава или маркира за унищожаване.

МЕТАСТАЗИРАНЕ: разпространение до други органи в тялото. Раковите клетки могат да се разпространят от първичното си място на появяване до други места или органи.

АНТИЕМЕТИК: лекарства, които намаляват или премахват гаденето и повръщането.

АНТИГЕН: идентифициращ белтък по повърхността на всички клетки. Имунната система използва тези антигени за да определи дали дадена клетка е част от тялото или трябва да бъде разрушена.

МНОКЛОНАЛНО АНТИТЯЛО: биологично лечение, което е насочено срещу специфичен антиген. Днес учените използват технология, чрез която произвеждат голямо количество антитела насочени срещу определена мишена (антиген) върху повърхността на клетката.

АФЕРЕЗА: процедура, чрез която определен вид клетки се извличат от кръвта.

АВТОЛОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ: процедура, при която пациента получава собствения си костен мозък или стволови клетки.

БЕТА 2 МИРОГЛОБУЛИН: белтък който се намира в кръвта. Високите нива на В2М предполага, че лимфома е по-агресивен.

БИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ: лечение, което използва или стимулира имунната система за да се бори з инфекции или болести.

БИОПСИЯ: вземането на малко парче от тъкан (например лимфен възел) за изследването му под микроскоп.

ЯДРЕНОМАГНИТЕН РЕЗОНАНС (ЯМР): техника, при която се използва магнитно поле за получаване на образи от човешкото тяло. Дава важна информация за тъкани и органи, които не могат да се видят с другите образни методи.

МУКОЗИТ: възпаление на лигавиците (устна кухина; гърло)

МИЕЛОСУПРЕСИЯ: подтискане на костния мозък и невъзможност да произвежда червени и бели кръвни клетки и тромбоцити.

НЕУТРОПЕНИЯ: ниски стойности на неутрофилите (белите кръвни клетки, които се борят с инфекциите)

КОСТЕН МОЗЪК: гъбеста структура във вътрешността на костите. Съдържа незрели клетки наречени стволови клетки, които се развиват в три основни типа клетки: еритроцити (червени кръвни клетки), левкоцити (бели кръвни клетки) и тромбоцити (кръвни плочици).

НЕУТРОФИЛИ: подвид на белите кръвни клетки (левкоцитите), които се борят с инфекциите.

РАК: неконтролируемо размножаване на клетки, с които имунната система не може да се справи. Раковите клетки могат да се размножат и да формират тумор.

ЦЕРЕБРОСПИНАЛНА ТЕЧНОСТ (ЛИКВОР): течност, която се намира около главния и гръбначен мозък. Може да се изследва за да се прецени дали тези части са засегнати от лимфома.

ПАЛИАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ: лечение, което няма за цел излекуване, а премахване или облекчаване на симптомите.

ХИМИОТЕРАПИЯ: лечение с лекарства, които водят до намаляване и унищожаване на бързоделящите се ракови клетки.

ЦИКЪЛ ХИМИОТЕРАПИЯ: израз използван за да се опише времето на прилагане на лекарствата с последващия период, през които организма се възстановява.

ЧАСТИЧНА РЕМИСИЯ: състояние, при което обемът на тумора е намалял на половина, но не е изчезнал напълно и може да бъде доказан.

ПАТОЛОГ: лекар, които е специализирал в изследване на болестите, чрез микроскопско изследване на тъкани и органи. Всяка тъкан, която се подозира че е ракова трябва да бъде изследвана от патолог за поставяне на диагнозата.

КЛИНИЧНО ИЗПИТВАНЕ: изследване, при което ново лекарство се дава за да се провери дали то е безопасно, ефективно или по-малко токсично от използваните до сега.

ПОЛИМЕРАЗНОВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ (PCR (ПИ СИ АР)): молекулярно изследване, при което могат да бъдат доказани много малки количества от генетичен материал.

ПЪЛНА РЕМИСИЯ: израз, който се използва, когато всички признаци и симптоми на болестта са изчезнали след лечение.

ОБЕКТИВНО СЪСТОЯНИЕ (PERFORMANCE STATUS): термин, използван да се опише способността на пациента изпълнява ежедневните си задължения.

КОМПЮТЪРНА АКСИАЛНА ТОМОГРАФИЯ (КАТ; СКЕНЕР): компютърна техника, при която чрез рентгенови лъчи се получават детайлни образи от вътрешността на тялото.

ПЕРИФЕРНА НЕВРОПАТИЯ: състояние, при което се засягат нервите и се характеризира с мравучкане и изтръпване на крайниците. Може да бъде предизвикано и от лекарства.

ПОЗИТРОНЕМИСИОННА ТОМОГРАФИЯ (ПЕТ СКЕН): изследване, при което чрез използване на маркирани вещества се доказва засягането на тъкани и органи от лимфома.

ДИАФРАГМА: тънък плосък мускул намиращ се под сърцето и белите дробове, който разделя коремната кухина от гръдния кош.

ПЛАЗМАТИЧНИ КЛЕТКИ: зрели В лимфоцити, които произвеждат антитела. Тези антитела помагат на организма да се справи с токсини, бактерии или някои ракови клетки.

ПЪРВА ЛИНИЯ ТЕРАПИЯ: първият тип химиотерапия, които е прилаган след диагностицирането на болестта.

ПРОГНОЗА: вероятния изход от болестта и шансовете за възстановяване.

ПРОГРЕСИЯ НА БОЛЕСТТА: термин използван, когато болестта напредва и състоянието се влошава, въпреки прилаганото лечение.

ЛЪЧЕТЕРАПИЯ: използването на радиоактивни лъчи при лечението на лимфомите.

РАДИОИМУНОТЕРАПИЯ: лечение при което радиоактивен изотоп е свързан с определено антитяло. Свързването на антитялото с антигена води до локално действие на радиоактивното вещество.

РЕФРАКТЕРНА БОЛЕСТ: заболяване, което не се повлиява от прилаганото лечение.

ЕХОКАРДИОГРАФИЯ: използването на ултразвук за изследване функцията на сърцето. Използва се при прилагането на лекарства, които са токсични за сърцето.

ЕСКТРАНОДАЛНО ЗАСЯГАНЕ: лимфом, който се е разпространил и е засегнал не лимфни тъкани и органи.

РЕЦИДИВ: появяване отново на лимфома след лечение. Възможно е появата му на същото място както при диагностицирането му или на друго.

РЕМИСИЯ: липса на болестта. Когато туморната маса е намаляла само с 50% се говори за частична ремисия. При пълно изчезване на туморния обем се говори за пълна ремисия. Ремисията не винаги означава излекуване. При задържане на ремисията след петата година се говори за излекуване.

ГЕНЕРАЛИЗИРАНА БОЛЕСТ: заболяване, което е разпространено из цялото тяло.

ГЕН: основната структура на наследствеността състояща се от ДНК.

ГЕННА ТЕРАПИЯ: терапия, която цели да промени генетичната структура на туморните клетки, правейки ги по-чувствителни към химиотерапия или естествения имунитет.

РИСКОВИ ФАКТОРИ: определени фактори, който повишават риска при даден индивид да развие НХЛ. Трябва да се подчертае, че повечето индивиди с рискови фактори никога не заболяват от НХЛ, както и обратното- при някои от пациентите с НХЛ не се установяват рискови фактори.

СПАСИТЕЛНА ТЕРАПИЯ: лечение, което се прилага, когато първата линия терапия не е била успешна, или когато заболяването рецидивира.

СТЕПЕН НА МАЛИГНЕННОСТ: начин за класификация на НХЛ в зависимост от това, колко бързо се размножават туморните клетки.

РЕАКЦИЯ НА ПРИСАДКАТА СРЕЩУ ПРИЕМАТЕЛЯ (GVHD): появява се, когато клетките от костния мозък на донора разпознават клетките на приемателя като чужди. В резултат на това клетките на имунната система на донора атакуват клетките на приемателя.

ДАЛАК (СЛЕЗКА): орган разположен в гората лява част на коремната кухина в близост до стомаха. Играе ключова роля в лимфната система. Произвежда и съхранява лимфоцити и ги освобождава в периферната кръв, когато това е необходимо. Също така играе ролята на филтър и улавя и разрушава старите клетъчни елементи на кръвта.

ХАРВЕСТИНГ ((HARVESTING) СЪБИРАНЕ НА СТОЛОВИ КЛЕТКИ): процедура, при която стволови клетки се извличат от периферната кръв или костен мозък. Съхраняват се и служат по-късно за възстановяване на нормалното кръвотворене след високи дози химиотерапия.

СТАБИЛНА БОЛЕСТ: състояние. при което болестта не се подобрява след прилагането на химиотерапия.

ХЕМАТОЛОГ: лекар, специализирал в лечението на болестите на кръвта и кръвотворните органи.

СТАДИЙ: определя разпространението на болестта в тялото и ангажирането на дадени тъкани и органи.

СТАНДАРТНО ЛЕЧЕНИЕ: най- често използваното като първа линия лечение.

ХИСТОЛОГИЯ: изследването на тъкан под микроскоп, което служи и за диагностицирането на НХЛ.

СИНЕРГИЗЪМ: израз използван, когато две или повече лекарства давани заедно водят до по-добър антитуморен ефект, отколкото на лекарствата давани по отделно.

СИСТЕМНИ СИМПТОМИ: симптоми засягащи цялото тяло като треска, изпотяване, редукция на телесна маса.

ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ: намаление на броя тромбоцитите (кръвните плочки). В резултат на това се нарушава възможността на кръвта да се съсирва.

ТОКСИЧНОСТ: нежелан страничен ефект от противотуморното лечение като намаляване на левкоцитния брой, тромбоцитите, повишаване на чернодробните ензими;

ТУМОР: с тази дума се обозначава всяка формация или подуване. Тумор може да се появи навсякъде в тялото. Туморът може да бъде доброкачествен (безобиден) и злокачествен (раков, малигнен).

ИМУННА СИСТЕМА: една от защитните системи на организма към инфекции. Всички лимфоми са болести на имунната система.

ВАКСИНА: субстанции създадени с идеята да предизвикат отговор на имунната система. Ваксините могат да помогнат на тялото да разпознае туморните клетки и да ги унищожи. Ваксините за лимфоми обикновено комбинират антиген от раковите клетки и субстанции, които стимулират имунната система на организма сама да се бори с болестта. Все още няма универсални ваксини. Някои изследователски центрова работят с „персонални” ваксини- синтезирани срещу раковите клетки на пределен пациент.

ИНДОЛЕНТЕН ЛИМФОМ: лимфом, който се размножава бавно и който предизвиква малко симптоми. Нарича се още лимфоми с ниска степен на малигненост.

КСЕРОСТОМИЯ: временно намаляване продукцията на слюнка. Сухота в устата.

ЛАКТАТДЕХИДРОГЕНАЗА (LDH): ензим, който се намира в кръвта. Високи нива на LDH предполагат по- агресивна болест.

ЛАПАРОСКОПИЯ: процедура, при която чрез малка тръба се влиза в коремната кухина и се взема проба от тъкан за изследване под микроскоп.

ЛЕВКОПЕНИЯ: намаление на левкоцитния брой. В резултат на това намалява възможността на организма да се справя с инфекции причинени от бактерии, гъби и вируси.