МОНОКЛОНАЛНИ АНТИТЕЛА ХЛЛ

МОНОКЛОНАЛНИ АНТИТЕЛА

Плазматичните клетки, който са зрели „В” лимфоцити са специализирани в производството на антитела. Една плазматична клетка е отговорна за производството на едно антитяло, което се нарича моноклонално (Monoclonal antibody (MAb)). Всяко MAb реагира специфично с точно определен антиген, който като мишена привлича антителата и лимфоцитите. Използвайки новите технологии, учените могат да произведат антитела, който са насочени срещу точно определен антиген върху клетъчната стена.

Изследвани са няколко начина за въздействие на моноклоналните антитела върху раковите клетки: (а) MAb се свързват с определен антиген върху раковите клетки, като по този начин увеличават реакцията на имунната система на организма към тумора; (б) MAb се комбинират с други токсини, радиоизотопи и противоракови лекарства, като по този начин се избягва въздействието на тези токсини върху нормалните клетки; (в) MAb се използват за пречистването на стволовите клетки от раковите при събирането им за трансплантация;

ALEMTUZUMAB (MABCAMPATH®)

е първото моноклонално антитяло одобрено от FDA (Food and Drug Administration ) за лечение на ХЛЛ, което е насочено срещу антигена CD52. Показва добри резултати при пациенти, чийто ракови клетки са главно в кръвта и костния мозък, и не толкова добри резултати като самостоятелно лечение при големи лимфни възли или слезка (в тези случаи обикновено се прилага в комбинация). Прилагането на Alemtuzumab може да повиши риска от развитието на определени видове вирусни, бактериални или гъбични инфекции, поради което е задължително профилактирането им докато трае лечението.

RITUXIMAB (MABTHERA®)

е първото моноклонално антитяло одобрено за лечението на лимфоми. Негова мишена е антигена CD20, който се намира по повърхността на повечето туморни клетки при ХЛЛ. Към момента Rituximab е одобрен в Европа за първа линия терапия при ХЛЛ. Продължават клинични изпитвания за комбинацията на Rituximab с други лекарства за лечение на ХЛЛ.

OFATUMUMAB (ARZERRA ®)

e друго моноклонално антитяло, чиято мишена е антигена CD20. FDA осигури ускорена процедура по одобрение на медикамента за лечение на пациенти с ХЛЛ рефрактерна, на терапия с Fludarabine и Alemtuzumab. За разлика от другите моноклонални антитела Ofatumumab се свързва със специфичен епитоп на CD20, което води до привличането на протеини наречени „комплемент” и до смърт на клетката.

Ефективност на комбинираните терапии при лечение на CLL /ХЛЛ

Ефективността на комбинираните терапии при лечение на рецидивираща рефрактерна CLL /ХЛЛ – хронична лимфоцитна левкемия/

Първа линия на лечение при CLL

  • Комбинация на Бендамустин с Ритуксимаб /Bendamustine + Rituximab/

Трета линия на лечение при Cll

  • Комбинация на Ритуксимаб с Ибрутиниб /Rituximab + Ibrutinib/
  • Комбинация на Ибрутиниб с Венетоклакс /Ibrutinib + Venetoclax/
  • Комбинация на Ритуксимаб, Ибрутиниб и Венетоклакс / Rituximab + Ibrutinib + Venetoclax/

Ето какво знаем:
– CLL е умен рак, който при някои пациенти, особено тези с делеция 17p или TP53, може да бъде предразположен към продължаващи мутации, известни също като геномна нестабилност или клонална еволюция.
– Терапевтичният натиск от всяко лекарство може да доведе до „дарвинисткото оцеляване на най-подходящите“ мутации, а това от своя страна до резистентност. Това е добре документирано с инхибиторите на BTK като Ibrutinib.
– Последните проучвания показват, че дългосрочното P13K инхибиране с лекарства като иделализиб може да стимулира мутациите.
– Комбинираните терапии следва добре да се обмислят, разбира се. Почти всички пациенти, и особено тези без маркери на геномна нестабилност, постигат невероятно добри резултати с ibrutinib като самостоятелен агент, когато се използва като първа терапия за CLL.

Ето какво не знаем:
– Кои комбинации са безопасни и кои са опасни за използване заедно, но се учим бързо от резултатите от клиничните изпитания.
– Кои са най-добрите стратегии при паралелни или последователни лекарствени комбинации. В момента има малко данни за това, а и тези които са налични, са от сравнително краткосрочно проследяване.
– Кои са най-добрите от наличните днес лекарства, както в клиниката, така и в развитието, за комбиниране и кой е най-добрият начин да се направи това?
– Можем ли безопасно да спрем терапията? За тези, които са достигнали негативност на MRD, това може да е реална възможност.
– Може ли да повторим предишна терапия и да очакваме отговор? Това изглежда е възможно в някои случаи на терапия с Venetoclax.