Други изследвания
При флоуцитометрията кръвните клетки се маркират с химикали, чувствителни на светлина, след което се пропускат през лазерен лъч. Количеството на отдадената светлина служи като показател за наличието на определени протеини в клетките. Техниката определя специфични протеини и/или антигени по клетъчната стена наречени CD (си ди). Типа и силата на експресия на тези маркери помага на лекарите да диагностицират ХЛЛ. Класическите маркери при ХЛЛ са CD5, CD20, CD23, CD52;
При имунохистохимичното изследване, проби от лимфен възел или костен мозък се изследват под микроскоп, като се търсят абнормни клетки характерни за ХЛЛ и се определя дали те произхождат от В или Т лимфоцитите. Препаратите се обработват със специални светещи химикали, които се свързват със злокачествените клетки и после се наблюдават под микроскоп.
Молекулярен тест, прилагащ се върху кръв или костен мозък, който служи за определянето на малигнените клетки на основата на генетични промени. Теста се прилага обикновено след лечението при мониторирането нa болестта.
Мутационният статус на гена известен като IgVH може да предскаже колко бързо ще прогресира ХЛЛ. Всяка В-клетка пренарежда своите гени, за да може да синтезира определени антитела към специфичен антиген. Когато болестта се развива от клетки, претърпели такава трансформация, хода на болестта е по-бавен. Пациент с немутирал (непроменен) IgVH би имал по-агресивен ход на болестта.
При това изследване специфични флуоресцентни (светещи) протеини се използват, за да се определят промени в структурата и броя на хромозомите на лимфоцитите. Определянето на тези нарушения помага на лекарите да определят хода на ХЛЛ.
При ХЛЛ нарушения на хромозоми 11, 12, 13 и специално на 17 са от значение. Хромозома 17 носи гена р53, които регулира нормалната клетъчна смърт (апоптоза). Нормалното функциониране на гена р53 е важно за отговора към химиотерапията. Загуба на част от хромозома 17 е свързано с по- агресивна болест.