ИМУННАТА СИСТЕМА

Независимо от множеството вътрешни и външни въздействия, повечето хора са здрави през голяма част от живота си. Когато се разболеем, това обикновено е временно и ние се възстановяваме за кратко време. Нашата способност да устояваме на въздействието на различни външни фактори и вътрешни мутации се дължи най-вече на нашата имунна система.

Лимфната система е част от защитната система на организма. Тя предпазва организма от заболявания и инфекции и е една от най- важните части на имунната система. Лимфната система е изградена от мрежа от лимфни съдове из цялото човешко тяло. Лимфните съдове пренасят лимфата – течност, съдържаща бели кръвни клетки, които се наричат лимфоцити. В мрежата от лимфни съдове се намират и лимфните възли – подобни на бобено зърно структури. Хиляди лимфни възли се намират в нашето тяло, включително по шията, под мишниците, в слабините. Лимфата циркулира през лимфните възли и специализираните лимфни структури като далак (слезка), костният мозък, тимусната жлеза.

Лимфните възли филтрират лимфата, очиствайки я от бактерии, вируси и други чужди субстанции. Ако голямо количество бактерии премине през един или група от лимфни възли те могат да се подуят и станат болезнени при допир. За пример ако имате възпалено гърло, лимфните възли под челюстта и по шията могат да се подуят. Голяма част от уголемените и болезнени лимфни възли се дължат на реакция към различни инфекции и не са злокачествени (ракови).

Лимфоцитите са вид бели кръвни клетки, които помагат на организма да се бори с инфекциите. Те се произвеждат от костния мозък, далака и лимфните възли и циркулират в кръвта и лимфата. Лимфоцитите разпознават чуждите клетки и бързо ги унищожават. Има два вида лимфоцити – В и Т лимфоцити. В-лимфоцитите се развиват в специални клетки (наречени плазматични), които произвеждат специфични белтъци (наречени антитела), които циркулират с кръвта и реагират с токсини, бактерии и някои ракови клетки. Антителата действат като специфично оръжие, което унищожава само определени клетки (клетки, които имат на повърхността определен антиген), за които това оръжие е програмирано. Някои нашественици успяват да убягнат на В-лимфоцитите. Тук вземат роля Т-лимфоцитите. Те усещат, когато собствените клетки на организма са заразени и бързо ги унищожават. Т-лимфоцитите помагат на организма да се бори с вирусните инфекции и раковите клетки.

След като нашествениците бъдат унищожени, оцелелите В и Т лимфоцити се превръщат в специализирани „клетки на паметта”, които остават в лимфните възли и са готови да се активират, ако определен антиген попадне отново в организма. Тези клетки са специфични стражи, пазещи нашето тяло от различни въздействия. Организма има сложна система от проверки, за да поддържа баланса на различните лимфоцити.

При ХЛЛ рисковете от развитие на инфекции са повишени, поради компрометираната имунна система от самия рак или провежданото лечение. Около 75% от пациентите с ХЛЛ имат хипогамаглобулинемия – състояние, при което нивата на имуноглобулини (антитела) в кръвта са ниски (хипо). Това състояние води до нарастване риска от инфекции, въпреки, че пациентите с ХЛЛ имат нормално ниво на борещите се с инфекции В-клетки. Една от причините може да е, че Т-клетките, които помагат на В-клетките да произвеждат антитела за борба с инфекциите не работят правилно. Пациентите с ХЛЛ имат и дефект в активирането на група от протеини, наречени система на комплемента, която има значение за борбата с инфекции. За предпазване от инфекции най-добре е да се ваксинирате с анти пневмококова (Peneumo23) или анти хемофилусна ваксина (ActHib), въпреки, че може да нямат точния ефект поради нарушения имунитет при ХЛЛ. Пациентите с ХЛЛ трябва да избягват употребата на живи ваксини.

Нарушенията във функцията на Т-лимфоцитите може да бъде отговорна и за атакуването на нормалните червени кръвни клетки или тромбоцити, водещо до автоимунна хемолитична анемия или автоимунна тромбоцитопения. Това от своя страна води до умора, задух или кървене.