ХИМИОТЕРАПИЯ

• какви са целите не лечението?
• какво лекарство ще ми предпишете?
• колко дълго ще трябва да приемам лекарството?
• каква е схемата на приложение?
• какви странични ефекти да очаквам?
• кои странични ефекти са сериозни?
• какви медикаменти мога да приемам за да предотвратя или намаля страничните ефекти?
• какво друго мога да направя за да намаля страничните ефекти?
• какви грижи трябва да полагам за себе си по време на лечението?
• мога ли да идвам сам на лечението или трябва да бъда с придружител?
• как ще разберем дали тези лекарства действат?
• за какви симптоми да следя? и при какви случаи трябва да се обадя на лекуващия лекар?

ЛЕКАРСТВА ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СТРУКТУРАТА НА ДНК

• Chlorambucil (Leukeran)
• Cyclophosphamide (Endoxan)
• Dacarbazin
• Ifosfamide (Holoxan)
• Procarbazine (Natulan)

ПРОТИВОТУМОРНИ АНТИБИОТИЦИ

• Bleomycin (Bleocyn)
• Epirubicin (Farmorubicin)
• Idarubicin (Zavedos)
• Mitoxantrone (Novatron)

АНТИМЕТАБОЛИТИ

• Chlorodeoxyadenosine (Cladribin)
• Fludarabine (Fludara)
• 6 Mercaptopurine (PuriNethol)
• Methotrexate
• Etoposide (Vepeside)

ХОРМОНИ

• Methylprednisolone (Urbason)
• Prednisolone
• Dexamethasone

Химиотерапевтичните схеми при лечението на НХЛ често се състоят от комбинация от медикаменти наричани „режими” или „цикли”. Комбинациите се използват, защото различните медикаменти увреждат раковите клетки по различен механизъм, което прави лечението по резултатно. Ефектът, който се постига с комбинацията от лекарства е по-добър в сравнение с ефекта на един медикамент сам по себе си. Този ефект се нарича синергизъм. Също така, лекарствата събрани заедно в по-малки дози имат по-слаби странични ефекти, без това да се отразява на ефекта им.

Друга причина за комбинирането на лекарствата е да се предотврати лекарствената резистентност. Химиотерапевтичните режими са комбинации от лекарства, които се дават с определена последователност в определени дози като се спазва стриктно схемата. Някой от най-често използваните схеми за лечение на НХЛ са отбелязани по-долу. Много други комбинации са изпробвани в клинични изпитвания.

Забележка: много от тези режими могат да съдържат и Rituximab

Единична доза от химиотерапията унищожава само определен процент от туморните клетки. Поради това, няколко дози от лекарствата са необходими за да се унищожат всички ракови клетки. Събрани заедно, периода на приложение на лекарствата и периода след това се нарича курс или цикъл химиотерапия. Лекарствата се дават по определена схема, като определено лекарство се дава в точно определен ден.

Клиничните изпитвания са определили в каква последователност да се дават лекарствата, така че да се унищожат максимално количество клетки с минимални странични ефекти. Курсовете за лечение на НХЛ варират от няколко до осем, десет или повече в зависимост от стадия, типа на лимфома, лекарствата, които се дават както и отговора към лечението.

В зависимост от вида на прилагания медикамент, той може да ти бъде назначен като таблетки, инжекция или вливане със капкова инфузия. Ако имате вливане на венозни лекарства (такива, които се вливат директно във вената) може да ти бъде поставен венозен катетър. Венозният катетър (думата, която най-често се използва е „абокат”) е тънка тръбичка, което се вкарва във вената за да могат по-лесно да се вливат лекарствата. Катетърът може да остане временно или постоянно.

Има няколко вида венозни катетри:
Единият вид катетър е така нареченият „ЦВП” (централен венозен път), при който катетър с един или няколко лумена се пъха през гръдната стена в голяма вена. Предимство на този катетър е обема, които може да се влива; при вземането на кръв не се налага да се убожда кожата всеки път; Недостатък е възможността за възникване на инфекция при неправилна експлоатация на катетъра, както и това, че краят, които е извън тялото се вижда. Ако ти бъде поставен такъв катетър, говори с лекуващия екип за грижите, които трябва да полагаш за него.

Вторият вид катетър се нарича Portacath катетър, който се поставя чрез малка хирургическа манипулация под кожата и личи само по малкото надигане на кожата там. Предимството на този катетър е, че грижата за него е много по-лесна изразяваща се във веднъж месечно промиване; Недостатък е, че кожата трябва да се пробива всеки път при манипулация. Не винаги е възможно вземането на кръв за изследване, както и честото запушване;

Ако имате нужда от поставянето на катетър, обсъди със своя лекар всичките „за” и „против” различните видове катетри.

„Плътност на дозата” е термин, който се използва за да се опише максималната възможна дозировка на медикамент за определен период от време с приемливи странични ефекти. Този подход се е оказал много подходящ в лечението на някои видове рак. Изследванията показват, че редуциране на дозата или отлагането във времето водят до по-лоши терапевтични резултати при пациентите с НХЛ.

Важно е пациентите да знаят, че всяка промяна на режима за да се овладеят краткотрайните странични ефекти, в дългосрочен план може да се окаже неблагоприятно. Някои странични ефекти могат да бъдат неприятни, но поносими. Някои могат да бъдат сериозни, но овладяеми. Важно е схемата на лечение да се следва максимално точно.