КЛАСИФИКАЦИЯ И СТЕПЕН НА ЛИМФОМА
Чрез изследване на тъкан взета при биопсията, лекарите могат да определят кой от многото типове НХЛ имаш. Всеки тип НХЛ се класифицира или категоризира в зависимост от принадлежността към различните нормални клетки. Тъй като основните типове лимфоцити са две групи- Т и В лимфоцити, повечето лимфоми се разделят на В и Т клетъчни НХЛ. На основа на морфологията на клетките (как изглеждат под микроскоп), техните имунологични и молекулярни характеристики НХЛ могат да бъдат класифицирани в зависимост от агресивността на туморния растеж. Това е така наречената степен на лимфома. Класификацията е важна, защото е определяща както за прогресирането на болестта, така и за ефективността на лечението.
Поради факта, че има голям брой различни типове лимфоми и все нови подтипове се идентифицират, класификацията на НХЛ постоянно се променя и усъвършенствува. Напоследък се използва класификацията на Световната здравна организация (СЗО; WHO (World health organization)), която комбинира класифицирането на НХЛ в зависимост от морфологията, характеристиката на туморния растеж, както и различни имунологични и генетични характеристики. Имунологичните характеристики или „имунофенотипът” (фенотипът) помага за класифицирането на туморните клетки в зависимост от експресията на антигени по повърхността им- например на В и Т клетъчни. Тези антигени, понякога могат да бъдат и мишени за определен вид лекарства (Моноклонални антитела); Повечето В клетъчни НХЛ имат по повърхността си антиген наречен CD20 (Си Ди 20). В момента съществуват и са одобрени за терапия лекарства, които атакуват раковите клетки, които имат по повърхността си антигена CD20 (Моноклонално антитяло Rituximab (Mabthera®). Разработени са и моноклонални антитела, атакуващи други типове клетки.
Класификацията на СЗО включва няколко нови типа НХЛ и се характеризира с възможността си да отличава специфични типове НХЛ. Тази класификация помогна за сътрудничеството между лекарите по света, имайки предвид, че е международна. Всеки новооткрит пациент с НХЛ, след извършването на биопсия трябва да бъде категоризиран съобразно класификацията на СЗО. Класификацията на СЗО представлява усъвършенстван вариант на старата REAL (Revised European American Lymphoma classification; Ревизирана Европейско Американска Класификация на лимфомите).
International Working Formulation (IWF; Международна работна класификация) беше широко използвана в миналото. Тя разделяше НХЛ на три големи групи: Лимфоми с ниска, средна и висока степен базирано главно на това как клетките изглеждат под микроскоп, без да се взема под влияние имунологичните и генетични характеристики. IWF разграничаваше видовете НХЛ в зависимост от хистологията и прогнозата. Обикновено ако туморът е изграден от малки клетки попадаше в групата на Ниска степен на малигненост (злокачественост)- бавно делящи се туморни клетки; Ако туморът съдържа големи клетки попада в класификацията на Средна или Висока степен на малигненост- бързо делящи се туморни клетки;
Степента на тумора е важна, поради факта, че тя обикновено определя характеристиката на туморния растеж и по този начин помага на лекаря да определи какъв вид лечение ще бъде прилагано.
Като пример НХЛ с Ниска степен на малигненост (така наречените Индолетни) обикновено нарастват бавно и лечението не е спешно. Индолентните лимфоми въпреки, че обикновено са изключително чувствителни на химиотерапия рядко могат да бъдат напълно излекувани и често при диагностицирането са напреднали в своето развитие. Въпреки това, обикновено пациентите живеят дълги години с добро качество на живот. Понякога с времето индолентните лимфоми трансформират в по-агресивни такива, налагащи и по- агресивна терапия.
Лимфомите със средна и висока степен на малигненост често са класифицирани като Агресивни поради факта, че те нарастват бързо и изискват започване на лечението бързо след поставяне на диагнозата. Въпреки, че пациентите с агресивни лимфоми изискват бързо и агресивно лечение шансовете за пълно излекуване при тях са по-големи.
Индолентните лимфоми, които трансформират с времето в агресивни по-трудно се поддават на лечение.
Стадий е термин, който се използва за означаване на мащабите, в който туморът се е разпространил. НХЛ се стадират в четири стадия в зависимост от разпространението, като стадият се номерира с римски цифри. Стадий I и II са локализирани, докато стадий III и IV се считат за напреднали. Стадият е част от информацията, която помага за определянето на прогнозата и изборът на лечение. Пациентите често бъркат „степен” със „стадий”. Степента определя характеристиката на растеж на туморните клетки, докато стадият определя разпространението на болестта в организма.
I стадий (ранна болест): туморните клетки ангажират само един или група лимфни възли от даден регион (например имаш един или няколко лимфни възел от дясно на шията)
II стадий (локално напреднала болест): туморните клетки ангажират няколко групи лимфни възли от едната страна на диафрагмата (мускулът който разделя корема и гърдите) (например наличие на лимфни възли по шията, покрай сърцето или белия дроб)
III стадий (напреднала болест): туморните клетки ангажират лимфни възли и от двете странни на диафрагмата (лимфни възли по шията, покрай сърцето и в коремната кухина)
IV стадий (разпространена болест): туморните клетки ангажират освен лимфните възли и различни органи и структури- кости, костен мозък, черен дроб.
Всеки стадий по- нататък се подразделя на „А” и „В”в зависимост или не от наличието на определени симптоми на болестта при диагностицирането. Някои пациенти имат симптоми, който засягат цялото тяло (т.н. системни симптоми). Такива са температурата с втрисане, нощни изпотявания, загуба на телесна маса; Пациентите, които са имали такива симптоми ще имат буква „В” след стадия на заболяването. Буква „А” ще имат пациенти без тези симптоми.
Буквата „Е” се използва за обозначаване на засягане на не лимфни органи (Extranodal; Извън нодално засягане) или при директно засягане на орган по съседство от лимфен възел