ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗАТА

Признаците и симптоми на болестта са всички признаци извън нормалното състояние на организма, които могат да се дължат на болестта.

Най- честият признак, който пациентът с НХЛ има е подуване на лимфен възел, което може или не, да е свързано с болка. Най- често това са лимфни възли в областта на шията или под мишниците, но това могат да са лимфни възли във всяка част а тялото. Например, уголемен лимфен възел в слабините може да доведе до подуване и оток на целия крак или глезен, докато увеличен лимфен възел в коремната кухина може да бъде свързано с болки или подуване на корема. При засягане на лимфна тъкан извън лимфните възли (екстранодално засягане) признаците могат да бъдат различни. Например при засягане на стомаха от НХЛ признаците могат да бъдат като при язвена болест на стомаха- болки и парене, кървене. Рядко, пациенти с НХЛ могат и да нямат уголемени лимфни възли.

Симптомите са факти преживени от самите пациенти, които показват наличието на болестта. За НХЛ са характерни втрисането и повишената температура, обилни изпотявания (често нощем), необяснима загуба на тегло, отпадналост, сърбеж по кожата или симптоми свързани с уголемените лимфни възли.

Голяма част от пациентите с такива оплаквания нямат НХЛ. Въпреки това е важно те да посетят лекар за да може това да бъде потвърдено. Сериозните болести не просто се появяват и изчезват- техните признаци и симптоми се задържат във времето.

Ако при теб има съмнение за НХЛ ще ти бъде назначен обстоен преглед от специалист. По време на прегледа лекарят ще търси уголемени лимфни възли под челюстта, в областта на шията и тонзилите (сливиците), над раменете, под мишниците, в слабините. Лекарят ще прегледа и други части от тялото за подуване в резултат на натрупване на течност, което може да бъде причинено от уголемени лимфни възли. Коремът също ще бъде опипан за евентуално нарастване на някои вътрешни органи. Ще те разпитат за евентуални болки, както и за слабост или парализа, които могат да са в резултат от притискане на гръбначният мозък или нерви от уголемени лимфни възли.

Ако след прегледа лекарят има съмнения за НХЛ, ще ти бъдат назначени различни изследвания и тестове за да бъде потвърдено или отхвърлено това. Такива тестове са биопсията, кръвни тестове, рентгенови и други образни изследвания, изследване на костния мозък, както и изследване на гръбначномозъчна течност.

• защо назначавате това изследване?
• с какво резултатът би ни помогнал?
• може ли резултатът да бъде получен с друго изследване?
• колко време продължава изследването?
• ще боли ли?
• след колко време ще бъде готов резултата?
• кога ще обсъдим резултата от изследването?
• ще трябва ли да заплатя някаква сума?
• трябва ли да има придружител с мен по време на изследването?
• трябва ли някой да ме придружи до вкъщи след изследването?
• какви са възможните рискове, усложнения и странични ефекти?

• Биопсия
• Образни изследвания
  • Рентгенография
  • Ехография
  • КАТ (компютърна аксиална томография; Скенер)
  • ЯМР (ядреномагнитен резонанс)
  • Радиоизотопно изследване
  • ПЕТ скенер (позитрон емисионен томограф/ скенер)
• Кръвни тестове
• Аспирация/ биопсия на костен мозък
• Гръбначномозъчна пункция

Биопсията е процедура, при която малко парче от тъкан подозирана за рак се изрязва и се изследва под микроскоп. Информацията получена при изследването на тъканта е задължителна за поставянето на диагнозата НХЛ и има отношение към лечението.

Има няколко вида биопсии. Един от тях е така наречената тънкоиглена биопсия, при която игла се поставя във лимфният възел и малко парче се изважда за изследване. Този тип биопсия се извършва под локална упойка и обикновено не налага шиене. Такъв тип биопсия се използва по скоро при диагностициране на рецидив, отколко за поставяне на първоначалната диагноза.

Тъй като при тънкоиглената биопсия материалът обикновено не е достатъчен за установяване на диагнозата, днес се смята че ексцизионната биопсия е задължителна. Това е хирургическа манипулация, която се извършва с локална упойка (понякога се налага и пълна упойка) в хирургична зала, при която целият уголемен лимфен възел се изрязва и се изпраща за изследване. Мястото се зашива.

Когато единствените признаци на НХЛ са във корема или малкия таз е възможно да се извърши лапароскопия или операция за да може да се вземе материал за изследване.

След като се вземе проба от тъканта, тя се изпраща за изследване от патолог (лекар, който изследва материала под микроскоп за да докаже болестта). Патологът изследва материала от биопсията под микроскоп, след което изпраща своето заключение на хематолога. При изследването се получава информация за типа на НХЛ. Ако заключението на патолога не е категорично, биопсията трябва да бъде преразгледана от специалист хематопатолог.

Лекарят ще ти назначи различни изследвания, чрез които се получава образ от вътрешността на тялото. Повечето от тези изследвания са безболезнени и не се налага поставянето на упойка. Няколко различни вида образни изследвания са необходими за да се изследва най-добре НХЛ:

Рентгенография (рентгенова снимка): при рентгенографията се използва радиация (ретгненови лъчи) за да се получи образ от вътрешността на тялото. Количеството на радиация използването при рентгенографията обикновено е малко и рискът за пациента е малък.

КАТ (компютърна аксиална томография) или скенер: изследване, при което се скенира тялото под различен ъгъл, като образът се обработва от компютър и дава изображения в детайли. При пациенти с НХЛ често се налага КАТ на шия, гръден кош, корем и малък таз за проследяване на болестта. Изследването дава представа за големина и разпространение на лимфните възли, както и за засягането на вътрешните органи от НХЛ.

ЯМР (ядрено магнитен резонанс): изследването е сходно с КАТ, но тук вместо рентгенови лъчи се използва магнитно поле. ЯМР дава информация за органи и тъкани, особено при засягане на нервната система. ЯМР изследване може да бъде назначено, когато лекарят иска да има данни за състоянието на костите, главен и гръбначен мозък и дали те са засегнати от НХЛ.

Радиоизотопно изследване с Галий: Галият е радиоактивно вещество, което се натрупва в някои тумори. Скенирането с Галий понякога се използва при пациенти с НХЛ. Изследването се осъществява, чрез инжектирането на малко количество радиоактивен Галий в тялото. Количеството, което се използва е безопасно. После тялото се скенира под различни ъгли, за да се види дали веществото се натрупва в тумора. Ако веществото се натрупва в туморните клетки, това може да се използва след провеждане на лечението, за да се види дали туморът е изчезнал напълно.

ПЕТ (позитрон емисионна томография) скениране: ПЕТ скенът напоследък измества скенирането с Галий, защото е много по-чувствителен особено за процеси в коремната кухина. При това изследване се определя активността на НХЛ в различни части на тялото. При това изследване радиоактивна глюкоза (захар), която служи като проследявана субстанция се инжектира в тялото. В последствие тялото се скенира с позитронна камера и се получават различни образи. Изследването е особено полезно за проследяване на ефекта от лечението. Докато при КАТ се определят големината на лимфните възли с ПЕТ се определя дали те са активни (все още засегнати от болестта).

Важно е да се знае, че нито едно образно изследване не е категорично. Резултатът може да бъде „нормален”, въпреки че все още има налични лимфни възли. Това се нарича „фалшиво отрицателен” резултат. Резултата може да бъде „анормален”, въпреки че няма субстрат на заболяването. Други състояние също могат да дават образ, който е подобен на образа при НХЛ. Това се нарича „фалшиво положителен” резултат. Поради това, понякога заключението от образното изследване е трудно за интерпретация, и същата трябва да се прави съобразно останалите изследвания и състоянието на пациента. Понякога трябва да се правят допълнителни проследяващи изследвания, за да се определи доколко предишният резултат е сигурен или не. Понякога единствено биопсията дава категоричен отговор на въпроса има или не засягане на лимфни възли или органи от НХЛ.

КРЪВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Те се правят за да се определи дали различните кръвни клетки са нормални като количество и като структура под микроскоп. Това са червените кръвни клетки (еритроцити), белите кръвни клетки (левкоцити), кръвните плочици (тромбоцитите). Отклонения в броя или структурата на тези клетки, може да бъде първият признак на НХЛ.

Кръвни тестове могат да бъдат използвани и да се определи дали различни органи като черен дроб или бъбреците са засегнати от НХЛ. Отклоненията в кръвните показатели могат да помогнат на лекаря да избере подходящото лечение или да определи евентуалният изход от него. Като пример при пациенти с НХЛ, които имат повишено ниво на LDH (лактатдехидрогеназа) или β2 microglobulin (бета 2 микроглобулин) се предполага, че заболяването е по-агресивно и изборът на лечение се съобразява с това.

Ако туморни клетки от НХЛ се срещат и в периферната кръв, това може да се използва да се определи вид на лимфома в зависимост от наличността на определени антигени по повърхността на клетките (молекулярни маркери). Това изследване се нарича Имунофенотипизация (ИФТ). Извършва се върху клетки от периферната кръв или костен мозък и служи за разграничаването на различните типове НХЛ.

Костният мозък е подобна на гъба материя във вътрешността на костите. Съдържа незрели клетки, наречени стволови клетки, които се развиват в трите основни класа кръвни клетки в човешкия организъм: червени кръвни клетки (еритроцити), които доставят кислород до тъканите и органите и извличат въглеродния двуокис от тях; бели кръвни клетки (левкоцити), които защитават организма от инфекции; и кръвните плочици (тромбоцитите), които помагат на кръвта да се съсирва (спират кървенето). НХЛ лимфом може да се разпространи и засегне костният мозък, или може да започне развитието си от костния мозък. Заради това, лекарят трябва да изследва костния мозък за да се види дали той е засегнат или не от НХЛ. Изследването се нарича костномозъчна аспирация (миелограма) или костномозъчна биопсия (трепанобиопсия); При миелограмата с тънка игла се прониква в гръдната или тазовата кост и се аспирира костен мозък за изследване. При трепанобиопсията иглата е режеща, и малката проба от костен мозък се изпраща в патологията за изследване; Манипулациите могат да бъдат болезнени в момента, във който се аспирира костен мозък;

При малка част от пациентите, НХЛ може да се разпространи и засегне нервната система. Когато това се случи течността която циркулира покрай главния и гръбначния мозък (гръбначномозъчна течност или ликвор) може да съдържа туморни клетки. За да определи това, лекуващият ти лекар може да назначи извършването на гръбначномозъчна пункция (лумбална пункция), при която тънка игла се поставя между прешлените в областта на кръста след локална упойка. Малко количество ликвор се изтегля и се изпраща за изследване.

През последните десетилетия се научи много за поведението на туморните клетки на ниво гени и протеини. Тези знания доведоха до разработването на нови диагностични тестове и лекарства. Такива тестове са Полимеразо верижната реакция или PCR (Пи Си Ар; polymerase chain reaction), при която могат да се засекат минимални количества от генетичен материал (ДНК); голям набор от имунологични техники, които могат да установят експресията на специфични протеини (антигени) по повърхността на туморните клетки. Използвайки тези тестове, лекарите понякога могат да диагностицират тумора рано и точно да определят неговия вид. Тази информация може да бъде използвана и да се определи точният вид на лечение. Чувствителността на имунологичните и молекулярни тестове е голяма и те могат да докажат наличие на тумор, дори когато патолозите не могат да го видят под микроскоп. Преимущество на този вид тестове е и малкото количество материал който се използва при изследването.

Изследователите разработват и методи за измерване активността на определени гени в туморните клетки. Така наречените „микрочипове” могат да доведат до още по-точно определяне вида на тумора, неговите генетични характеристики и поведение. Към момента такива експериментални микрочипове се използват за типизирането на НХЛ. В бъдеще техниката ще бъде рутинна в диагностиката и лечението на НХЛ.