БИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ИМУНОТЕРАПИЯ)

Плазматичните клетки, който са зрели „В” лимфоцити са специализирани в производството на антитела. Една плазматична клетка е отговорна за производството на едно антитяло, което се нарича моноклонално (Monoclonal antibody (MAb)). Всяко MAb реагира специфично с точно определен антиген, който като мишена привлича антителата и лимфоцитите. Използвайки новите технологии, учените могат да произведат антитела, който са насочени срещу точно определен антиген върху клетъчната стена.

Изследвани са няколко начина за въздействие на моноклоналните антитела върху раковите клетки: (а) MAb се свързват с определен антиген върху раковите клетки, като по този начин увеличават реакцията на имунната система на организма към тумора; (б) MAb се комбинират на с други токсини, радиоизотопи и противоракови лекарства, като по този начин се избягва въздействието на тези токсини върху нормалните клетки; (в) MAb се използват за пречистването на ствоРловите клетки от раковите при събирането им за трансплатация;

Ритуксимабът (Мабтера) е първото моноклонално антитяло одобрено за лечение на новооткрити, рецидивирали или резистентни на лечение „В” клетъчни CD20(+) НХЛ. Мишена за Ритуксимабът е антигена CD20, който се намира по повърхността на почти всички „В” лимфоцити, като убива както нормалните така и раковите „В” лимфоцити. Лекарите смятат, че това лечение действа от части и чрез нормалната имунна система на организма, която се активира под въздействие на моноклоналното антитяло прикрепено към раковата клетка. Тъй като младите „В” лимфоцити, все още нямат по повърхността си CD20 антиген, те не се унищожават при лечението и възстановяват нормалните лимфоцити.

Ритуксимаб най-често се използва в комбинация с конвенционална химиотерапия (с CHOP или CVP режими) или по-рядко самостоятелно. Смята се, че периодичното прилагане на Ритуксимаб след постигане на ремисия би довело до затвърждаване на постигнатите при лечението резултати. Към момента се повеждат такива клинични изпитвания, които биха отговорили на този въпрос.
Страничните ефекти на Ритуксимаб най-често се проявяват по време на вливането на медикамента. Грипоподобни симптоми като втрисане, температура и изпотявания се появяват при някои пациенти по време на първата инфузия на медикамента, но обикновено отзвучават при следващите вливания. Симптоми, които по- рядко се появяват са гадене, повръщане, обриви, умора, главоболие, задух, и чувство на „подуване” на езика. Има и съобщения за сериозни странични ефекти, които обаче са рядкост. Те се появяват главно при пациенти с голям туморен обем или пациенти с проблеми с белите дробове или сърцето. Пациентите трябва да съобщят на своя лекуващ лекар, ако имат такива проблеми. Обикновено инфузиите се понасят добре с леки странични ефекти.

Учените работят върху синтеза на лекарства, които са насочени към определени антигени върху туморните клетки. При радиоимунотерапията, радиоактивна молекула е прикрепена към моноклонално антитяло, като по този начин радиацията действа само върху туморните клетки. Смята се, че върху туморните клетки се въздейства по два начина – чрез имунната система, след свързването на моноклоналното антитяло към клетката, и директно чрез радиацията. Ибритумомаб тиуксетан (Ibritumomab Tiuxetan (Zevalin ®) и Тозитумомаб (Tositumomab (Bexxar®)) са одобрени медикаменти за лечение на рецидивирали или рефрактерни фоликуларни НХЛ. В България все още няма регистрирани такива медикаменти.

Интерферон алфа (Interferon ? (Intron ®; Roferon ®) е белтък, който нормално се произвежда в организма и му помага да се бори с ракови клетки и инфекции. Интерферонът се произвежда и като лекарство. Той е одобрен за лечението на някои видове НХЛ. Смята се, че Интерферон алфа вероятно убива туморните клетки както директно, така и чрез стимулиране на нормалната имунна система. Някои лекари препоръчват прилагането на Интерферон като поддържащо лечение при пациенти в ремисия след химиотерапия, както и при пациенти с Кожен „Т” клетъчен лимфом (Cutaneous T cell lymphoma (CTCL)); Някои проучвания показват удължаване продължителността на ремисията, но слабо повлияване на преживяемостта при използването на Интерферон.

Най – честите странични ефекти при приложението на Интерферон са грипоподобни оплаквания като температура, слабост и умора, мускулни и ставни болки. Инжектирането на Интерферона преди лягане, пиенето на повече течности и вземането на парацетамол помага за избягването на тези симптоми. Интерферонът понякога предизвиква депресия, която може да бъде и тежка. Редки странични ефекти са липса на апетит и нарушена функция на щитовидната жлеза.

Разработват се няколко нови биологични лекарства като ваксини, лекарства повлияващи образуването на кръвоносни съдове в тумора (повлияващи ангиогенезата), протеазомни инхибитори, генно модифицирани субстанции, „антисенс” молекули.

Ваксините все още не се прилагат като стандартно лечение, но много от тях се изпробват в клинични изпитвания. Ваксините се прилагат с цел да се повиши собствената защита на организма за да може той да се справи с болестта. Тези ваксини са индивидуални, като се използват туморни клетки от лимфен възел на пациента.

Предварителните изследвания показват антитуморен ефект при ваксинирани пациенти, особено при такива с малък туморен обем или които са в ремисия.
В ход са няколко клинични изпитвания за прилагането на ваксини при пациенти с НХЛ. Все още не е известно колко ефективни ще са те, но първоначалните резултати са обещаващи. Надеждата е, че лечението с ваксини, също както лечението с моноклонални антитела ще бъде по-малко токсично от традиционната химио или лъчетерапия. За разлика от лечението с моноклонални антитела, при което имунитета е „пасивен” (вкарват се в организма готови антитела), целта на ваксините е да се изгради „активен” имунитет (стимулиране на имунната система сама да се справи с тумора);

Образуването на нови кръвоносни съдове се нарича ангиогенеза. Много тумори са способни да стимулират ангиогенезата и образуването на нови съдове. Новите съдове снабдяват тумора с хранителни вещества и му помагат да нараства и да се разпространява. Лекарствата повлияващи ангиогенезата са създадени с идеята да се спре образуването на нови съдове и от там да се наруши кръвоснабдяването на тумора. Смята се, че чрез повлияване на ангиогенезата, ще се спре и нарастването на тумора.

Почти всички клетки в организма разрушават част от белтъците за да могат да се освободят от ненужните съставки и да могат да се размножават. В клетките се намира т.н. „протеазома” – малка „машина” чрез която клетките осъществяват тази функция. В последните няколко години учените създадоха лекарства, наречени протеазомни инхибитори, които подтискат функцията на протеазомите и раковите клетки умират защото не могат да изхвърлят ненужните им белтъци. Първият одобрен протеазомен инхибитор Бортезомиб (Bortezomib (Velcade) Велкейд) e одобрен за лечение на друг вид НХЛ на костния мозък наречен Множествен миелом. В ход за клинични изпитвания за лечението на НХЛ с Бортезомиб.

Учените се опитват да лекуват туморите и чрез повлияване на гените. Ракът се развива, когато се появи ненормална клетка, която не може да бъде разпозната от имунната система. Разработват се молекули, чрез които ще може да се промени генната структура на раковите клетки, така че те да могат да бъдат разпознати като „чужди” от имунната система и да бъдат унищожени. Някои лекарства биха направили туморните клетки по-чувствителни на химиотерапия, или нормалните клетки – по-малко чувствителни.