ТИП НА ЛЕЧЕНИЕТО
Решението за типа на лечението е най-важното първоначално решение, което трябва да се вземе. Изключително важно за вземането на това решение са възрастта на пациента, неговото общо състояние, изходните изследвания, стадия на болестта и прогностичните фактори. Лечение се препоръчва при активна и симптомна болест. Лечението е свързано и със странични ефекти и усложнения. За това при пациенти, при които болестта е открита случайно и които нямат симптоми на болестта, е възможно изчакване започването на терапия и наблюдение.
ЦЕЛИ НА ЛЕЧЕНИЕТО
СТАБИЛИЗИРАНЕ:
При животозастрашаващи състояния свързани с високи стойности на парапротеина, остра бъбречна недостатъчност, компресионни фрактури. Такива са прилагането на плазмафереза (механично очистване чрез филтри на белтъка), хемодиализа, лъчетерапия.
ПАЛИАТИВНО:
Няма за цел лекуване на болестта, а облекчаване на симптомите и подобряване качеството на живот. Такива са прилагането на лъчетерапия при фрактури, преливане на кръв при анемия, хирургически манипулации при фрактури.
ВЪВЕЖДАЩО В РЕМИСИЯ:
Подобрява симптомите, премахва малигнените клетки или спира развитието на болестта. Такива са химиотерапията и лъчетерапията.
ИЗЛЕКУВАНЕ:
Постигане на трайна ремисия. Такова е извършването на костномозъчна трансплантация след високи дози химиотерапия. Дори след извършването на такова лечение е възможно отново поява на болестта след период от време, затова „излекуване” при миелом е термин, който трябва да бъде използван предпазливо.