ФАКТОРИ И ДИАГНОЗА МИЕЛОМ

Фактори и диагноза

ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ

Няколко теста, така наречените „прогностични фактори”, могат да бъдат използвани за да се определи агресивността на болестта при даден пациент. Най-общо високите нива на теста определят по-агресивната болест и вероятно по-малка възможност от постигане на траен отговор на лечението.

ТЕСТЗНАЧЕНИЕ
β2MGвисоките нива определят напреднала болест
серумен албуминниските нива определят напреднала болест
СRP (Це реактивен протеин)нараства с напредването на болестта
серумно ниво на LDH (ел де ха; лактатдхидрогеназа)нараства с напредването на болестта
Нарушения в анализа на хромозомите при цитогенетично изследване или флуоресцентна инситу хибридизация (FISH; ФИШ)Наличието на няколко хромозомни нарушения (нарушения в генетичния материал) се свързва с кратка продължителност на ремисията.

ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗАТА

За точното поставяне на диагнозата е необходимо извършването на определени лабораторни и инструментални изследвания, с които се доказва или отхвърля наличието на миелом. Такива са:
1. Аспирация/биопсия на костен мозък – най-важният тест за доказване на миеломните клетки и определяне процента на ангажиране на костния мозък. Освен за цитологично изследване (наблюдаване под микроскоп на различните видове клетки) е възможно и извършването на хромозомен анализ (генетично изследване чрез класическа цитогенетика или FISH).
За повече информация виж „Изследване на костен мозък” в секция Неходжкинов лимфом и „ФЛУОРЕСЦЕНТНА ИН СИТУ ХИБРИДИЗАЦИЯ (FISH/ФИШ)” в секция Хронична лимфоцитна левкемия

2. Пълна кръвна картина: следи се за наличието на анемия (Хемоглобин; Hb; Еритроцити; Er), нисък брой левкоцити (WBC; White blood cells; Leukocyte) – левкопения или ниски нива на тромбоцитите (Plt; Thr; Platelets; кръвните плочици) – тромбоцитопения.
3. Биохимични изследвания: определяне функцията на бъбреците и черния дроб: Креатинин (Creatinine); Урея (Urea); AST; ALT; GGT; LDH; Ca; β2MG; Alb.
4. Имуноелектрофореза на белтъци или Имунофиксация: за определяне на различните типове моноклонален белтък в серума и урината (IgG, A, D, E, M, κ, λ)
5. 24 часова урина: събиране на урината в продължение на едно денонощие за определяне на количеството белтък, което се отделя през бъбреците.
6. Рентгеново изследване на кости. Все още е „златен стандарт” за търсене на засегнати от миелома кости.
7. Ядрено магнитен резонанс (ЯМР). Използва магнитно поле за изследване на отделни структури. Прилага се за детайлно определяне на костните лезии или търсене на засягане на нерви.
8. Сцинтиграфия на кости с радиофармацефтик. Стандартно изследване за търсене на костни метастази при други видове рак. Рядко се прилага при миелом.
9. ПЕТ (позитрон емисионна томография; PET; Positron emission tomography). Съвременен метод за цялостно скениране на тяло. Използва радиоактивна глюкоза (захар) за определяне на активни туморни лезии. Прилага се и при несекретиращи миеломи.
10. Изследване на костна плътност (остеоденситометрия). Определяне общата загуба на костна маса в следствие на болестта, както и за проследяване ефекта от лечение на костната болест с бифосфонати.