Best of ASCO® Bulgaria 2025

На 18-19 юли 2025 г. в София се състоя за пръв път организираното от СОНМ представяне на най-доброто от Годишния конгрес на Американската асоциация по клинична онкология (ASCO) – Best of ASCO^® Bulgaria 2025

Категоризиран в 15 презентационни модула, колегиум от национални онкологични експерти изнесоха и дискутираха на български език най-върховите иновации в световната клинична онкология – от фундаментални генетични и молекулярно-биологични концепти, през модели за здравни системи, имуноонкология, онкохематология, онкодерматология, онкогинекология и онкоурология, та чак до симптоматология и палиативни грижи.

СТАНОВИЩЕ НА СЪВМЕСТНА ОНКОЛОГИЧНА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА (СОНМ)

Експертен борд на първото издание на BEST OF ASCO® BULGARIA 2025 състави и публикува официално становище на СОНМ с констатации и препоръки за поведение в българската клинична онкология.

Цел на становището е да трансформира представените научни изследвания и резултати във вид на констатации и препоръки, които да надградят клиничното мислене и поведение на българските онколози и онкохематолози, занимаващи се доставка на онкологични грижи в областта на солидни тумори, хематологични неоплазии и педиатрична онкохематология.

НОВИ КОНЦЕПТИ И ПРЕПОРЪКИ В КЛИНИЧНАТА ОНКОЛОГИЯ
от Best of ASCO® Bulgaria 2025, извадка

II. Хематологични неоплазии

II.1. Лимфоми

• При пациенти с дифузен В-едроклетъчен лимфом (DLBCL) след I линия лечение с цел излекуване (с R-CHOP или DA-EPOCH-R) за оценка на терапевтичен отговор и резидуална болест трябва да се обсъжда изследване на ctDNA-MRD поради доказано самостоятелно прогностично значение за преживяемост без прогресия (ПБП) и обща преживяемост (ОП) и предоставяне на независимо доказателство за наличие на остатъчна болест, в допълнение към данните от ПET/КT [WANG S, et al. / ctDNA-MRD].

• При пациенти с рецидивирал/рефрактерен DLBCL, провели ≥ 1 линия системно лечение и с неуспешна или невъзможност за провеждане на автоложна стволовоклетъчна костномозъчна трансплантация (АвтоСКТ), трябва да се обсъжда добавяне на zilovertamab vedotin към II или последваща линия лечение в комбинация с R-GemOx с цел постигане на по-висока степен на обективен отговор (СОО) и пълен отговор в сравнение със самостоятелна R-GemOx при сходен профил на безопасност [Armand P, et al. / Wave-LINE003].

• При пациенти с рецидивирал/рефрактерен DLBCL в ECOG PS 0-2, провели ≥ 1 предходна линия системно лечение и неподходящи за трансплантация, се обсъжда замяна на rituximab c glofitamab в комбинация с 1-8 цикъла gemcitabine/oxaliplatin с последващо поддържащо лечение с glofitamab с цел подобряване на ПБП и ОП при сходна продължителност на имунно възстановяване след лечение [Abramson SJ, et al. / STARGLO].

• При пациенти с нелекуван фоликуларен лимфом и висок туморен обем по критериите на GELF и ECOG 0-2 се препоръчва фиксирано във времето подкожно приложение на mosunetuzumab с цел провеждане на изцяло амбулаторно лечение, подобряване на едногодишна ОП и СОО [Flinn IW, et al. /MorningSun].

• При пациенти с нелекувана високорискова хронична лимфоцитна левкемия/дребноклетъчен лимфоцитен лимфом се препоръчва молекулярно тестване за откриване на del(17p) с цел избор на BTK-инхибитор на I линия: ibrutinib или zanubrutinib за преодоляване на негативно прогностично значение на генетичната алтерация и удължаване на ПБП [Li Sun Tam C, et al. /SEQUOIA].

• При пациенти с нелекувана високорискова хронична лимфоцитна левкемия/дребноклетъчен лимфоцитен лимфом с del(17p) трябва да се обсъжда приложение на zanubrutinib поради значимо по-висока СОО, пълен отговор (CR) и пълен отговор с непълно хематологично възстановяване (CRi), ПБП и ОП, сравними с тези на пациенти без del(17p) [Li Sun Tam C, et al. / SEQUOIA].

II.2. Мултиплен миелом

• При пациенти с новодиагностициран мултиплен миелом в ECOG PS 0-2 и без подлежаща сърдечна болест, след индукционна терапия с 6 x isatuximab/KRD и постигната MRD(-) се препоръчва продължаване на поддържащо лечение със същия режим (IsaKRD) вместо автоложна костномозъчна трансплантация; при персистираща MRD(+) се препоръчва провеждане на единична вместо автоложна стволовоклетъчна трансплантация, последвана от поддържащо лечение с IsaKRD, поради липа на полза от тандемна трансплантация [Perrot A, et al. / MIDAS].

• При пациенти с рецидивирал/рефрактерен мултиплен миелом, провели поне една предходна линия системно лечение и неподходящи за трансплантация, към системна терапия с pomalidomide/dexamethasone (Pd) се препоръчва подкожно спрямо венозно приложение на isatuximab (чрез on-body delivery система) поради предпочитания на пациента, по-малък брой реакции, свързани с място на убождане, при сходни преживяемост без прогресия (ПБП), степен на обективен отговор (СОО), фармакокинетичен профил и профил на токсичност/безопасност, независимо от брой предходни линии на лечение и телесно тегло на пациента [Ailawadhi S, et al. / IRAKLIA].

• При пациенти в ECOG PS 0-1 с рецидивен/рефрактерен мултиплен миелом с прогресия на болестта според критериите IMWG след ≥ 3 предходни линии на лечение, вкл. anti-CD38 mAb или рефрактерност, едновременно към протеазомни инхибитори (PI) и имуномодулатори (IMiD) би могло да се обсъди приложение на само една инфузия на CAR-T със ciltacabtagene аutoleucel (без необходимост от поддържаща терапия или последващо лечение) с цел постигане на продължителна MRD(-) ремисия на болестта, максимално посттрансфузионно съотношение Е:T (максимални нива на CAR позитивни T-клетки, нормализирани чрез прединфузионни серумни нива на sBCMА) и постигане на по-добра 5-годишна обща преживяемост [Voorhees P, et al. /CARTITUDE].

II.3. Левкемии

• При възрастни пациенти с остра миелоидна левкемия ≥ 75 години, неподходящи за интензивнo лечение и алогенна стволовоклетъчна трансплантация, може да се обсъжда провеждане на изцяло перорална комбинирана терапия с venetoclax и decitabine-cedazuridine с цел постигане на значима обща преживяемост (ОП) (15.5 месеца), висока честота на пълен отговор (46.5%) със значителен продължаващ отговор над 12 месеца (> 75% от пациентите) [Zeidan AM, et al. / ASCERTAIN-V].

• При пациенти с рефрактерна/релапсирала остра миелоидна левкемия с NPM-мутация може да се обсъжда монотерапия с менинов инхибитор ziftomenib с цел постигане на пълен отговор с трайно негативиране за измерима резидуална болест (MRD), независимо от предходна линия на лечение (Venetoclax-базиран режим и автоложна стволова костномозъчна трансплантация, АСКТ) или мутационен статус (наличие на синхронна FLT3- мутация) [Wang ES, et al. / Komet-001].

• При пациенти с новодиагностицирана или с рецидивирала/рефрактерна бластна плазмоцитоидно-дендритоклетъчна левкемия към стандартно системно лечение може да се обсъди добавяне на анти-CD123 pivekimab с цел постигане на висок процент продължителен пълен отговор и „мост“ към АСКТ за по-добра ОП [Pemmaraju N, et al. / Cadenza].

Източници:

• Програма: https://chicago-best.bjcn.bg/programa/
• Пълно становище: https://bjcn.bg/wp-content/uploads/2025/07/cohm-asco-2025-expert-statement.pdf
• Лектори: https://chicago-best.bjcn.bg/lektori/