Къде е националният раков план?

Деян Денев: Националният раков план е част от Плана за възстановяване и устойчивост

Медицински специалисти и представители на пациентски организации настояват да се създаде Национален план за борба с рака, който да е в синхрон с разписания Европейски антираков план. Това стана по време на семинар на тема „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение“.

“Националният раков план е част от Плана за възстановяване и устойчивост и това е възможност ние да получим финасиране в сферата на злокачествените заболявания”, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно изследователските и фармацевтични производители по време на дискусия за онкохематологичните заболявания в България.

Онколози настояват в най-скоро време да имаме “Национален раков план“

Според Деян Денев, Европейският антираков план има изключително амбициозни цели, които трябва да се реализират на локално ниво. Причината е, че тежестта на онкологичните заболявания в Европа става все по-голяма. От 1995 г. до 2018 г. честотата на злокачествените болести се е увеличила с 50% (от 2,1 на 3,1 млн. случая), а смъртността бележи ръст с 20% (от 1,2 на 1,4 млн. случая). В същото време се смята, че с конкретни политики и активни действия, около 30-40% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени.

“50 на сто е увеличението на честота на раковите заболявания и това се дължи на удължената продължителност на живота. 20 на сто е увеличение на смъртността от рак, но това е с по-бавни темпове. Това означава, че повече хора с онкозаболявания живеят по-дълго. Смъртността под 65 години силно намалява, което е индикатор, че съвременните методи за лечение на злокачествените заболявания работят“, допълни Денев.

По думите му, ракът на кръвта е в топ 10 сред онкозаболяванията. 1500 нови случаи са регистрирани за година в България.

Вижте повече за “Европейския план за борба с рака“.

“В контекста на Европейския раков план трябва да да бъде и българския Национален раков план. Той също трябва да съдържа основите цели на европейския документ. А те са:

• Превенция, като за целта до 2040 година да се намали с 5 на сто тютюнопушенето сред европейците;
• Скрининг на рак на гърдата , на матката и на дебелото черво;
• Превенция на хепатит С;
• До 2030 година пациентите в Европа да имат достъп до мултидисциплинарни екипи, които да следят лечението и рехабилитацията;
• Да има реинтеграция и палеативни грижи;

“4 млрд. евро е финансирането за Европейския раков план и без Национален раков план ние достъп до такова финансиране от Европейския съюз няма да имаме. У нас трябва спешно да се създаде екип, който да създаде Национален раков план”, изтъкна още Деян Денев.

Акцент в българския план са превенцията, ранно откриване и диагностика, съвременно лечение и грижа, както и качество на живот с и след лечението на рака. “Всичко това ще струва десетки милиони, което обаче ще доведе до десетки спасени човешки живота, хора които ще се върнат при семействата си, ще работят, ще имат добро качество на живота”, заяви Денев.

„Планът е различен от програмите, защото той остава като постоянно действащ“, коментира темата и Евгения Александрова от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

“За мен, Европейският раков пран може директно да се приложи като български, като търсим там където имаме пробойни и допълваме. На 4 февруари 2020 Европа даде политически ангажимент, че лечението на раковите заболявания е приоритет. Това трябва да важи и за нашите политици – трябва да им се напомни каква е тяхната роля и по отношение на раковите заболявания в България.

У нас също се направиха много неща по отношение на онкозаболяванията, но липсва цялостния политически подход. Много е важно за нас, като пациентска организация, да е ясен пътят на пациента. Това трябва да е част и от нашия национален план.

А също и по-мащабно въвеждане на стандарта за немедицинска грижа , по който работят само три болници в страната, сред които е и Специализираната болница по хематология в столицата.” каза още Александрова.

Тя изтъкна, че по време на пандемията има затруднен достъп до диагностика и лечение на онкоболните пациенти, нарушени лечебни планове и тотална липса на палиативни грижи, така че тепърва нарушеният достъп ще дава лоши резултати, смята Евгения Александрова.

Източник: https://bnr.bg/post/101538751/dean-denev-nacionalniat-rakov-plan-e-chast-ot-plana-za-vazstanovavane-i-ustoichivost