ИМА ЛИ РОЛЯ ОГРАНИЧАВАНЕТО НА ВЪГЛЕХИДРАТНИЯ ПРИЕМ В ЛЕЧЕНИЕТО И ПРЕВЕНЦИЯТА НА РАКА?

През последните години се натрупаха доказателства предполагащи, че чрез системно редуциране на количеството на въглехидрати (захари) в диетата може да се потисне или поне да се забави развитието на раково заболяване, или да се забави прогресията на вече появили се ракови клетки. Тази хипотеза е подкрепена и от връзката между модните хронични заболявания като метаболитния синдром (наднормено тегло; нарушен липиден статус и въглехидратен толеранс; повишено кръвно налягане) и риска от развитието и смърт от злокачествено заболяване.

Въглехидратите или глюкозата, до която повечето сложни захари се разграждат, може да има директен и индиректен ефект върху туморното размножаване:

• Първо, противоположно на нормалните клетки, повечето ракови клетки зависят от нивото на глюкоза в кръвта за осигуряване на техните енергийни нужди и не могат (за разлика от нормалните) да метаболизират мастни киселини и кетони.

• Второ, високите нива на инсулин и инсулиноподобен разтежен хормон (IGF-1) в резултат на хроничната консумация на храни богати на въглехидрати в диетата на западните общества, може директно да повлияе размножаването на раковите клетки, чрез инсулин/ IGF-1 сигнален път.

• Трето, кетонните тела, които се повишават, когато инсулина и глюкозата в кръвта са ниски се счита, че повлияват отрицателно размножаването и диференцирането на раковите клетки в лабораторни условия или не могат да бъдат използвани от тях за енергийни нужди. В допълнение, много от пациентите с рак имат нарушен глюкозен метаболизъм характеризиращ се с инсулинова резистентност (водеща до повишени нива на инсулин в кръвта) и биха имали полза от повишаване употребата на белтъчини и мазнини.

Цялата статия на http://www.medscape.com/viewarticle/757713 (изисква се регистрация).