ДАРИТЕЛСТВО НА ХЕМОПОЕТИЧНИ СТВОЛОВИ КЛЕТКИ ОТ КОСТЕН МОЗЪК И ПЕРИФЕРНА КРЪВ

Костният мозък (КМ) е субстанция, намираща се вътре в кухите плоски кости. Съдържа кръв и кръвни стволови клетки, които произвеждат червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити), които помагат за пренасянето на кислород до тъканите, подпомагат борбата с инфекциите и предпазват от кървене. Стволовите клетки, които се намират в костния мозък са необходими на приемателя (реципиента) за да може да произведе собствен здрав костен мозък.

Периферните стволови клетки (ПСК) се намират в малки количества в циркулиращата периферна кръв. За стимулиране на продукцията им от костния мозък е необходимо инжектиране на медикаменти (така наречените растежни фактори), в резултат на което по-голямо количество стволови клетки се оказват в периферната кръв. Тези стволови клетки могат да бъдат събрани от периферната кръв и да послужат за трансплантация. Процедурата на вземане на стволови клетки от кръвта се нарича левкафереза, безболезнена е, не изисква обща упойка и трае 3 – 4 часа.

Всяка година, стотици възрастни и деца се нуждаят от трансплатация на стволови клетки – процедура, която може да бъде единствения им шанс за оцеляване. Въпреки, че някои пациенти с левкемия и други видове рак на кръвта имат генетично идентични фамилни членове, които могат да бъдат донори, около 70% от пациентите нямат такива. Тези пациенти са зависими от намирането на неродствен съвместим донор, който желае да дари стволови клетки.

Към 2011 година регистрираните доброволни донори в Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки бяха 500 – предимно роднини и близки на пациенти. Оттогава насам техният брой се увеличи четири пъти, но все още остава крайно недостатъчен за държава като България

Като доброволен дарител (донор) на стволови клетки от КМ и ПСК ще трябва да отговориш на редица въпроси свързани със здравословното ти състояние, за да се прецени дали си подходящ за дарител. Това е необдходимо за да се предпази здравето както на доброволния донор, така и на приемателя (реципиента).

• ВЪЗРАСТ: всички дарители трябва да бъдат на възраст между 18 и 51 години и в добро здравословно състояние;
• СПИН/ ХИВ: ако сте носител на вируса, не можете да станете дарител;
• АЛЕРГИИ: обичайни алергии към животни, лекарства, фактори на околната среда и др. не са противопоказание;
• АРТРИТ: лек до умерен остеоартрит или дегенеративен артрит е приемлив; всички други форми на артрит са противопоказание;
• АСТМА: тежка и трудноконтролирана астма, налагаща пролежаване в болница или употребата на системни стероиди е противопоказана;
• АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: хора с множествена склероза, системен лупус или фибромиалгия не могат да бъдат донори;
• КРЪВНО НАЛЯГАНЕ: високото кръвно налягане не е противопоказание, ако е добре контролирано с медикаменти и няма придружаващи сърдечни болести.
• РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: хора с излекуван локализиран кожен рак, рак на гърдата или пикочния мехур могат да бъдат донори; за всички останали видове рак донорството е противопоказно.

• ДЕПРЕСИЯ: приемливо при добре контролирана, стабилна депресия;

• ДИАБЕТ: приемливо при добре контролиран с перорални лекарства и диета диабет; противопоказано при диабет на лечение с инсулин или съпътстващи диабета усложнения от страна на бъбреци, сърце, очи;
• ЕПИЛЕПСИЯ: неприемливо при повече от един пристъп през изминалата година; приемливо при добре контролирана епилепсия и липса на пристъпи през изминалата година;
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРЦЕТО: неприемливо при предишен сърдечен пристъп, ангиопластика, байпас операция, смяна на сърдечни клапи или постоянен пейсмейкър; сърдечна аритмия не налагаща лекуване с медикаменти е приемлива;
• ХЕПАТИТ: неприемливо за пациенти с диагностициран хепатит В или С, или изложени на риск от заразяване; всяка друга анамнеза за хепатит трябва да бъде доуточнена;

• СМЯНА НА БЕДРЕНА СТАВА: неприемливо;

• ИМУНИЗАЦИИ: приемливо за всички видове ваксини с изключение на експериментални такива; при някои се налага период на изчакване;

• ЛАЙМСКА БОЛЕСТ: неприемливо за хронична лаймска болест; приемливо при излекувана с антибиотици лаймска болест;

• МАЛАРИЯ: приемливо при липса на симптоми повече от три години;

• ЗАТЛЪСТЯВАНЕ: неприемливо ако затлъстяването води до риск за донорство;
• ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАН ИЛИ ТЪКАН: реципиенти (приематели) на тъкани и органи по друг повод не могат да бъдат донори на стволови клетки;

• ПИЪРСИНГ/ ТАТУИРОВКИ: приемливо при използването на стерилни инструменти;

• БРЕМЕННОСТ: неприемливо по време на бремеността; бременните могат да бъдат регистрирани, но дарителството се извършва само след пълното възстановяване от бременността;

• БОЛЕСТИ ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ: всички болести предавани по полов път подлежат на допълнително уточняване;

• ТУБЕРКУЛОЗА: активна белодробна туберкулоза през последните две години е неприемливо;

Тези, които желаят да бъдат включени като доброволни донори в регистъра подлежат на така нареченото тъканно типизиране по системата HLA (човешки левкоцитен антиген ). Това изисква вземането на няколко епруветки кръв от венозен съд; При пациенти, при които е невъзможно вземането на кръв е приемливо и вземането на проба с тампон от лигавицата на устната кухина;

Трябва да бъдат на възраст между 18 и 51 години в добро здравословно състояние и да отговарят на условията упоменати по-горе.

• Ако човек бъде избран за донор на пациент, той ще се срещне с представители на регистъра за по-подробно запознаване с процеса и извършването на допълнителни изследвания и тестове; Лекуващият лекар на пациента (приемателя) определя типа на донорство, подходящ за пациента.

Съществуват два вида донорство: 1) дарителство на стволови клетки от костен мозък (КМ) и 2) дарителство на периферни стволови клетки (ПСК);

При първата процедура се взема костен мозък от хълбочната кост. Процедурата е безболезнена и се извършва под обща анестезия.

Напоследък все повече се използва даряването на ПСК;

Няколко дни преди процедурата по даряване на стволови клетки на дарителя се прилага лекарство, наречено Растежен хормон, което повишава броя на ПСК в периферната кръв.

ПСК се събират в деня на даряването, чрез процедура наречена афереза. Чрез игла вкарана във вената на донора, кръвта преминава през машина за афереза, която разделя ПСК от останалите. Останалата кръв се връща обратно в тялото на дарителя. Манипулацията е безболезнена и не крие рискове за донора.

По време на приложението на растежните фактори са възможни леки мускулни или костни болки.

В: Защо е необходимо включването на колкото се може повече доброволни донори в Регистъра за донори на КМ и ПСК ?

О: Хиляди пациенти със заболявания на кръвта и други животозастрашаващи болести са зависими от Регистъра за намирането на подходящ донор за тяхното излекуване.

Пациентът се нуждае от тъканно съвместим донор. Дори при регистър с хиляди донори, понякога намирането на съвместим такъв е трудно.

В: Какво представлява трансплантирането на стволови клетки?

О: Транпслантирането на стволови клетки е животоспасяващо лечение за пациенти с различни заболявания на кръвта като левкемии, лимфоми и други. Първоначално пациентите получават висока доза химио и/или лъчетерапия, за да се унищожи болният костен мозък. После ПСК се вливат в кръвта на пациента чрез обикновена венозна система. Влетите ПСК се размножават и дават началото на нов, здрав костен мозък.

За да бъде тази манипулация успешна е необходимо донора и пациента да бъдат HLA съвместими. Около 70% от пациенитите нямат подходящ родствен донор и тяхното излекуване зависи от намирането на подходящ донор в регистъра.

В: Как да стана донор на стволови клетки?

О: Първата стъпка да станеш донор е да се включиш в Регистъра за донори на костен мозък и периферни стволови клетки. Лекари от цял свят търсят съвместим донор в световния регистър за техните пациенти. Ако бъдеш избран като подходящ донор, ще бъдеш помолен да дариш ПСК или КМ. Изискванията са да бъдеш на възраст между 18 и 51 години и да си в добро здравословно състояние. Даряването е доброволно и ти можеш да се откажеш от процедурата във всеки един момент.

В: Какво представлява включването в регистъра?

О: При желание за включване в регистъра се попълва декларация (информирано съгласие) с пасппортни данни и медицинска история. Вземат се няколко епруветки с венозна кръв за определянето на тъканната формула (HLA типизиране).

В: Какви са моите зздължения при включване в регистъра?

О: При включване в регистъра за донори на стволови клетки ти ще трябва да:

• Участващ в регистъра до навършването на 55 си година или ако изрично не помолиш да бъдеш изключен.
• Обмислиш даряването на ПСК или КМ за всеки подходящ пациент, съвместим с теб.

Държиш ни информирани при всяка смяна на адреса, значителна промяна в здравословното ти състояние или нежелание да продължиш участието си в регистъра.

• Отговаряш своевременно ако се свържем с теб, като подходящ донор за пациент.

ТИ ИМАШ ПРАВОТО ДА ПРОМЕНИШ СВОЕТО ЖЕЛАНИЕ ЗА ДОНОРСТВО ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ. ДОНОРСТОВОТО Е ВИНАГИ ДОБРОВОЛЕН АКТ.

Ако решиш, че се отказваш от участие в регистъра ние трябва да бъдем информирани навреме, за да можем да продължим търсенето на донор без това да навреди на пациента.

В: Мога ли да участвам в регистъра ако нямам навършени 18 години? Може ли родителите ми да ме запишат в регистъра?

О: Трябва да имаш навършени 18 години, защото даряването на ПСК и КМ е медицинска процедура и е необходимо подписване на информирано съгласие. Родителят или настойникът не могат да включат някой ненавършил пълнолетие в регистъра, защото донорството на ПСК е доброволен акт, не носи преки ползи и не е животоспасяваща процедура за здравето на донора.

В: Мога ли да участвам в регистъра ако съм над 60 години?

О: Условията за възраст са съобразени с това да предпазят донора и да осигурят най-доброто лечение за пациента.

• Безопастност за донора: с напредването на възрастта е възможно да се появят скрити медицинкси проблеми, които биха излезли наяве по време на дарителстовото. Тъй като няма пряка полза от даряването за дарителя, с оглед безопасност сме поставили горна граница 51 години. Трябва да се отбележи, че ограничението за възраст по никакъв начин не е поставяно с цел дискриминация.
• Да осигури най-доброто лечение за пациента: проучванията показват, че пациенти получили ПСК или КМ от млади донори имат по-голям шанс за дългогодишна преживяемост.

В: Ако стана участник в регистъра, какава е вероятността да стана донор на пациент?

О: Невъзможно е да се предвиди честотата, с която е възможно един човек да бъде донор, поради изключително голямото генетично разнообразие. Всяко участие в регистъра дава надежда за някой пациент, и всеки ден нови и нови пациенти се включват в програмата за търсене на донор. Може и никога да не бъдеш идентифициран като подходящ донор, или може да бъдеш единствения в регистъра, който може да помогне за спасяването на човешки живот.

В: Какво представлява процеса на донорство на ПСК?

О: Даряването на ПСК е процедура, при която се въвежда стерилна игла във вената на пациента. Кръвта преминава през машина, която отделя ПСК, които ще бъдат трансплантирани. Останалата кръв се връща обратно в пациента.

В: Мога ли да бъда тестван за съвместимост с определен конкретен пациент?

О: Когато се включваш в регистъра ти ставаш потенциален донор за всеки един пациент, който е включен за търсене на съвместим донор. Като доброволец ти нямаш никакви правни задължения за донорство и твоето решение винаги се взема под внимание. Тъй като твоето решение за донорство може да бъде животозастрашаващо за пациента, винаги помисли добре, преди да решиш да се включиш като донор в регистъра.

Научи фактите относно даряването на ПСК и КМ и вземи информирано решение за включване в регистъра.

МИТ: Даряването на ПСК изисква хирургическа интервенция

ФАКТ: Даряването на ПСК не е хирургическа манипулация. В болшинството от случаите това става чрез вземането на кръв от периферна вена (манипулация подобна на даряването на кръв). Манипулацията не изисква престой в болницата повече от няколко часа.

МИТ: Даряването на ПСК е болезнено и изисква дълъг възстановителен период.

ФАКТ: Даряването на ПСК е безболезнена манипулация без странични ефекти. Поради прилагането на медикаменти, наречени Растежни фактори, е възможно за кратко да чувствате главоболие, мускулни и костни болки. Обикновено костния мозък се възстановява до нормалното си състояние за няколко дни. Даряването на ПСК е ЕДИНСТВЕНОТО ДОНОРСТВО, ПРИ КОЕТО ЧОВЕК НЕ СЕ ЛИШАВА ОТ ТЪКАН ИЛИ ОРГАН ЗАВИНАГИ! Костният мозък бързо възстановява нормалното кръвообращение.

МИТ: Донорстовото е опасно и отслабва организма на донора.

ФАКТ: Въпреки, че всяка медицинска манипулация има известен риск, като цяло даряването на ПСК не крие дългорочни рискове за дарителя. Всеки кандидат-донор се преценява, за да се гарантира безопасността на процедурата за донора.

Поради факта, че по-малко от 5 процента от костния мозък на донора са необходими за да се спаси живота на пациента, манипулацията не отслабва имунната система на организма, и костния мозък възстановява нормалното кръвотоворене за четири до шест седмици.

МИТ: Донорът трябва да заплати за участието си в регистъра.

ФАКТ: Донорството на ПСК е доброволно и абсолютно безплатно.

Първата стъпка е да станете доброволни участници в Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки. Българският регистър е член на BMDW (Bone Мarrow Donors Worldwide) – световния регистър за донори на костен мозък, в който има регистрирани повече от 18 милиона души от 47 страни.

При съвместимост с определен пациент, ти ще бъдеш помолен да дариш стволови клетки от КМ или ПСК.

СТЪПКА ЕДНО: Стани доброволен участник в регистъра. При включването ти ще попълниш необходимата документация и ще ти бъде взета кръв за определянето на твоята HLA формула.

СТЪПКА ДВЕ: Ако твоята HLA формула съвпада с тази на някой пациент, за който се търси съвместим донор, ще бъдеш помолен да се явиш на среща, за да бъдат извършени допълнителни изследвания, както и да отговориш на специфични медицинкси въпроси. Ще бъдеш подложен и на медицински преглед.

СТЪПКА ТРИ: Даряване на ПСК. Няколкко дни преди процедурата ще ти бъде поставен медикамент – така наречения рестежен фактор, който ще повиши броя на циркулиращите в периферната кръв стволови клетки. Самата процедура се извършва без да е необходимо приемане в болнично заведение. Чрез игла вкарана във вената, кръвта се отвежда в апарат за афереза, чрез който периферните стволови клетки се отделят от останалите. Останалата кръв се връща обратно в тялото.

СТЪПКА ЧЕТВЪРТА: Даряване на стволови клетки от КМ. Костен мозък се взема от тазовата кост под обща упойка. Обемът зависи от теглото на донора. Твоят костен мозък е жива тъкан, която се възстановява много бързо. Освен класическите рискове на упойката дарителството на стволови клетки от КМ е безопасно.

СТЪПКА ПЕТА: Възстановяване и проследяване. По време на прилагането на растежни фактори е възможно за кратко да почувстваш главоболие, мускулни или костни болки. Тези симптоми отзвучават след вземането на ПСК. Костният мозък и периферната кръв се възстановяват до нормални нива за 4 до 6 седмици. Ще бъдеш наблюдаван от лекар до пълното си възстановяване.

Трансплантацията на стволови клетки се използва от 1960 година като средство за лечение на редица болести. През 1988 година за първи път се използват ПСК за трансплантация.

Заболявания с доказана полза от лечението със стволови клетки са:

• Остри левкемии (Остра миелогенна левкемия, Остра лимфобластна левкемия, Остра бифенотипна левкемия, Остра недиференцирана левкемия)
• Хронични левкемии (Хронична миелогенна левкемия, Хронична лимфобластна левкемия, Ювенилна миеломоноцитна левкемия)

• Миелодиспластичен синдром

• Нарушения на стволовата клетка (Апластична анемия, Анемия на Фанкони, Пароксизмална нощна хемоглобинурия, Чиста аплазия на червената редица)
• Миелопролиферативни заболявания (Миелофиброза, Истинска полицитемия, Есенциална тромбоцитемия)
• Лимфопролиферативни заболявания (Неходжкинови лимфоми, Болест на Ходжкин)

• Нарушения на фагоцитите

• Различни вродени заболявания (Остеопетроза, Адренолевкодистрофия)

• Вродени нарушения на тромбоцитната функция

• Вродени метаболитни заболявания (Мукополизахаридоза, Муколипидоза, Болест на Гоше, Болест на Нийман-Пик)
• Вродени аномалии на еритроцитите (Бета таласемия, Сърповидноклетъчна анемия)
• Вродени имунни заболявания (Атаксия-телеангиектазия, Дефицит на левкоцитната адхезия, Тежки комбинирани имунодефицити)
• Заболявания на плазматичните клетки (Множествен миелом, Плазмоклетъчна левкемия, Амилоидоза)