Дигитализация в онкохематологията

Проект за оптимизиране и дигитализиране на процесите води до 35 на сто по-бърз достъп на болните с рак на кръвта в онко-хематологията в Дървеница, а лекарите имат повече време за пациентите. 

Проектът навлезе във втората си фаза в края на 2021. През 2022 ще продължи оптимизацията и чак след това пациентите на болницата ще могат да усетят пълната промяна. Хубавото е, че Сдружение Лимфом е партньор в този проект и може да предоставя обратна връзка към болницата и изпълнителите. 

Силно се надяваме проектът да бъде изцяло завършен до края на следващата година и напълно успешен, защото това е пилотен проект за България и не е правен досега. При успех, това би дало добро начало и добър пример за промяната на процесите в други болници.

Дигитализация в Специализираната болница по онконкохематология

Пилотен проект за дигитализация в Специализираната болница по онконкохематология скъсява времето на пациента с 35 на сто в първа фаза, като се очаква във втора фаза през 2022 г. това да е вече с 50 на сто. Това представиха на семинар за “Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение“.

Дискусията се организира в рамките на информационната кампания „Иновация за живот“, партньори в която са: Българско сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Йордан Илиев и д-р Вера Стоева от Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания представиха пилотния проект за дигитална трансформация, който се реализира в националната хематология. Въвеждането на единната болнична система позволява да се оптимизира и дигитализира голяма част от болничните процеси и да се съкрати времето за тяхното извършване.

Преди старта на платформата

„За нас беше важно да разберем как се управлява едно лечебно заведение. За целта на първо място трябва имаме видимост какво се случва в едно лечебно заведение и какви са всички взаимовръзки между лекари, друг медицински персонал и пациентите и къде могат да се оптимизират процесите”, каза инженер Йордан Илиев във връзка с новата дигитална платформа.

“Така че, ние си поставихме за цел да създадем стойностно базираното здравеопазване и така да изчислим реалната стойност на здравната услуга. Поставихме на пациентите по една карта докато са в болницата, за да изчислим къде колко време се губи. Измерването ставаше чрез три източника на информация. Данните показаха 90 на сто достоверност.

Така стана ясно, че средно с 35 на сто се скъсява времето на пациента след въвеждането на дигиталната платформа. Но очакваме този процент във фаза две да нарасне до 50 на сто”, поясни още инж. Илиев.

“Най-много време се губеше в ходенето на пациентите до лабораториите, това впоследствие се подобри. Така и пациентите се разделиха на потоци, което в пандемията е много важно, каза още експертът.

След внедряването на новата дигитална програма

„Целта на дигитализацията е да подпомага лекарите в административната им дейност, но и намалява броя на часовете, които пациентите прекарват в болничното заведение“, коментира и д-р Вера Стоева от столичната хематология.

“Работим вече 10 месеца и въпреки преходния период на нагласа към новостите, вече сме много доволни.

Така например от времето за процеса от заявка до преливане на животоспасяващи кръвни продукти е намалено със 70%.

Дигитализацията и автоматизациите на ниво аптека редуцира времето за назначаване на лечение между 40 и 60%. Дигитализацията и оптимизациите на ниво лаборатории намалиха времето от назначаване на съответни изследвания до получаване на резултатите с близо 80%. Единната болнична система даде възможност и за изграждане на електронно пациентско досие, което концентрира и автоматизира събирането на големия обем от разнообразни данни за всеки отделен пациент.

Друг пример е изписването на терапията за лечение на пациента със злокачествено заболяване. Ако преди това се извършваше посредством две електронни системи, сега те са обединени в една. Така се постига точна и прецизно определяне на лечението, като се избягват грешките.

Другото улеснение е във връзка с огромния обем от изследвания на пациента, които са на хартия. Сега те се въвеждат автоматично в досието на пациента, като се генерирани директно и в епикризата на пациента.

Тази платформа ще ни даде възможност освен това да правим и бъдещи анализи, но най-важното за нас е, че имаме повече време за работа с пациентите ни“, коментира още д-р Стоева.

Какви са бъдещите цели на подобни платформи

“Целта на внедряването на подобен вид дигитални проекти е обществото и здравните институции – болници, съсловни организации, министерство, здравна каса да разберат , че фокусът трябва да бъде преместен – да се насочват средствата към дейности, които ще дадат по-добри резултати в лечението на пациента, а не да се инвестира само в скъпа апаратура и да се прилагат най-скъпите медикаменти и изследвания”, смята инж. Илиев.

По думите му всяка болница би следвало да има интерес от внедряването на подобни електронни платформи. Посредством платформата би могло в бъдеще да се изчисли и каква е цената на лекарския труд и на всяка клинична пътека или медицинска дейност.

Източник на снимките и публикацията: https://bnr.bg/post/101539086