Доброволец на 2026
Приз „Елена Георгиева“, създаден от “Българско Сдружение Лимфом”, тази година бе връчен на нашия дългогодишен приятел и доброволец Станислава Иларионова. Тя е “Доброволец на 2026 година.”
“Българско Сдружение Лимфом” изказва признателност на Станислава за активната дейност и заслужено я наградѝ по време на Годишната среща на Сдружението!
Благодарим ти, Станислава!
Станислава не е пациент, тя е Подкрепа, което често е по-трудната роля. Тя е съпругата на Мартин Монов и когато той се разболява през 2012 година, тя създава блога “Тук и сега“, в който описва преживяванията, терзанията, страховете, трудностите и победите, през които преминават по време на леченията и след това. От тогава хиляди хора са чели публикациите ѝ, свързвали са се с нея за надежда и са получавали подкрепата, от която са имали нужда.
През годините, Станислава е взимала участие в много от дейностите и инициативите на Сдружението.
Председателят на Сдружението, Пиринка Петрова, връчи наградата със следните думи:
“Има хора, на които доброволчеството е в кръвта. Някак си им идва отвътре, може би защото са наясно, че това нещо, доброволстването, помага не само на хората, които получават помощ, но помага и на теб. Помага ти, защото се сдобиваш с нови знания и умения, с нови емоции, с нови социални контакти, обогатяваш се по всякакъв начин. Малко хора са достигнали до това ниво на разбиране и усещане на доброволчеството, но за щастие има и такива.
Тазгодишната номинация за нашата награда е човек, който доброволства отпреди да го познавам. Да, Станислава, която познаваме от нашата организация, е доброволец от години преди да се срещнем. Още тогава, когато е преминавала през собствения си ад с диагнозата и лечението на любим човек, е намерила сили да споделя преживяното с други хора, които не познава, но които по този начин мотивира и им помага да усетят смисъла на живота. Много често такива хора са тихи и зад кадър.
В нашия случай дори буквално зад кадър, защото много пъти е била зад обектива на фотоапарата, със скоростта е запечатала най-хубавите ни моменти от нашите срещи. Зад камерата на филмите, които направихме, защото е сценарист на повечето от тях. Зад кадър беше и тази година, когато направи всичко това, което виждате в творческия ѝ проект “И днес сме тук!” със снимки “Тогава и Сега““
Станислава използва възможността да посвети наградата и признанието на любимия си дядо.
“Благодаря на всички вас първо, че имам възможността да съм тук и да правя това, което правя.
Преди доста години изкарах доста години извън България и когато си тръгнах , не знаех, че няма да имам възможност да се прибера три години. Мен ме е отгледал изключителен човек – дядо ми Георги. И когато тръгнах, разбрах, че се е разболял от левкемия. Не можах под никаква форма да се върна, не можах да помогна на майка ми, докато в 90-те години се бореше да купува химиотерапии, за да продължат лечението му, тъй като по това време нямаше достатъчно лекарства. Тя обикаляше аптеки, фармации, търсеше. Дядо ми си тръгна, без да мога да се погрижа за него, без да мога да върна добрината, която ми е дал, с която ме е отгледал, която ме направи човека, който съм.
Мартин ми даде тази възможност. Явно има сила горе, която ме е чула и е казала, че аз не мога да си тръгна от този свят, без да върна тази добрина и да помогна на някой друг, така както не успях да помогна на човека, който ме е отгледал. Това е за дядо ми, защото беше изключителна личност. Това е за вас, за всички пациенти. Вие сте абсолютни герои – всички, които сте минали през това, и техните подкрепи. Много често хората търсят смисъла на живота, но той не се търси – създава се. Всеки ден, ставайки, борейки се, правейки това, което правите, разказвайки вашите истории, показвайки лицата си, вие давате смисъл на тези около вас, на тези, които идват след вас, по пътя, който вървят.
Вие също давате смисъл на мен. Аз ви благодаря. Тази награда е следващата най-ценна награда след тази за най-добра майка, която дъщеря ми ми даде в детската градина. Изключително признание. Благодаря, Пиринка, много. За мен е чест.”
През 2020 “Българско Сдружение Лимфом” учреди приза „Елена Георгиева“, който да бъде връчван ежегодно на човека, допринесъл най-много за дейността на Сдружението. По този начин изразяваме благодарността си към тях.
Повече за историята на приза, и защо е кръстен така, прочетете на страницата “Приз Елена Георгиева“.